Subaru Legacy/Outback

Десетилетия наред името Subaru служи успешно като синоним на "екзотика". Японската марка има армия от верни почитатели, но никога не е инкасирала кой знае какви продажби - дори след триумфа си в рали шампионата в края на 90-те и началото на новия век. Автомобилното поделение на Fuji Heavy Indusrties открай време залага на специфични технологични рецепти и странни хибридни категории возила. Едва в последните години компанията започва да се адаптира към мейнстрийма и предложи класически SUV, въпреки че разполага с ноу-хау, каквото повечето останали производители има доста да гонят.

Комбинацията от постоянно задвижване на четирите колела и опозитен двигател е породила не една и две легенди за Subaru. Част от тях звучат направо невероятно, но в интерес на истината отговарят на реалността. Всъщност легендарната здравина, превъзходни ходови качества и афинитетът на някои професионални механици към тези автомобили си имат съвсем просто обяснение. Колите на Subaru са типичен продукт на японското автомобилостроене в най-добрите му традиции. Формулата е елементарна - залага се на достатъчно прости и ефикасни технически решения, отработвани в продължение на десетилетия. Такъв еволюционен подход отрича радикалните изменения в концепцията, но за сметка на това всеки възел и агрегат се довежда до максималния си потенциал и ресурс. Поредното доказателство за ефективността на такъв конструкторски подход предостави третото поколение на Legacy през 1999 г., което за първи път даде основание на европейската публика да приобщи марката към елита в средния клас, запазен до този момент за местната продукция. Основания за такова "грехопадение" дадоха не само традиционно високото качество и образцова надеждност на модела, а и откровените заявки на японците за навлизане в по-престижни категории, където значение имат не само технологичните достойнства, а също така дизайнът, нивото на лукса и имиджът. Новото Legacy притежаваше достатъчно от всички тези ингредиенти на успеха.

Новост за Стария континент преди седем години бе комбито с увеличен клиренс Outback. Мелезът, кръстен на австралийската пустош, където Subaru има маса почитатели, намери имитатори в лицето на Audi Allroad и Volvo XC 70 само в рамките на две-три години. Малцина в Европа обаче знаеха, че такава модификация на универсала се продава още от 1994 г. и се чудеха какво ще да е това животно. В действителност ако се изключат някои изменения в параметрите на окачването и външното оформление, Outback представлява най-обикновено Legacy "в големи гумени ботуши". В Северна Америка модификацията се продава също така с каросерия седан, а вариантът полупикап с открито багажно пространство по традиция носи името Baja. Независимо от версията обаче, качеството на изработката си остава на върхово ниво. За разлика от други японски компании, които изнесоха производството на колите си в чужди страни с оглед увеличаване на продажбите, във Fuji Heavy Industries решиха да дадат превес на качеството над количеството. Това обяснява безупречната сглобка на

каросерията

и липсата на проблеми с изработката, каквито често засягат британските и американските версии на някои японски автомобили. Красноречиво доказателство за нивото на качество дава уплътнението на страничните стъкла, течовете от които е абсолютно изключено въпреки липсата на рамка. По антикорозионната защита на купето също няма никакви забележки и при покупка трябва бъде отчетена само една особеност на колите, внесени от Америка. Спецификациите на техните осветителни тела се отличават от европейските, което може да предизвика известни трудности с намирането на резервни.

Третата генерация на Legacy остава вярна на принципа на разумната достатъчност в областта на серийното

оборудване

Базовите модификации трудно могат да се нарекат дворци на колела, но разполагат с всичко необходимо. В зависимост от версията обаче декларациите на Subaru за навлизане в по-луксозни територии се потвърждават напълно. Подборът на материалите и сглобката не търпят никакви критики, но само дотам. Почитателите на авангардните дизайнерски решения и експериментите с ергономията ще останат разочаровани.

През 2000 г. интересно решение на Subaru поднови безсмислените по принцип спорове дали Outback е просто ефектна версия на Legacy или изцяло различен модел. Тогава компанията стана едва вторият в света производител, който екипира автомобилите си с шестцилиндрови боксерни

 двигатели

след Porsche. Трилитровият опозитен мотор с мощност 209 к.с. намери място под предния капак на модификацията Outback H6, за да отговори на предизвикателството на далеч по-потентните Audi Allroad и петцилиндровите Volvo XC 70 с турбо. Този агрегат бележи нов етап от еволюцията на моторите на Subaru, които в гамата на Legacy са представени още от класическите си 2.0- и 2.5-литрови двигатели с мощност 125 и 156 к.с. От тях го отличава верижното задвижване на газоразпределителния механизъм. Приликите пък са в ниския център на тежестта и надеждността.След въвеждането му на въоръжение през 1996 г. големият четирицилиндров двигател показваше известна склонност към прегряване. Радостната новина е, че при третата генерация на модела всички недостатъци са преодолени и независимо от съдържанието на моторния отсек. Чрез препрограмиране на командващата електроника лесно се отстранява дори единствената слабост на японските боксери - трудният старт при температури под -25 градуса, наложена от промените в запалването заради по-строгите норми за екология. Останалото го знае почти всеки, който поне малко се интересува от коли. При полагане на елементарни грижи тези двигатели са в състояние да извършат чудеса с километража без каквито и да било ремонти.

Днес перманентното задвижване на четирите колела не може да впечатли никого. Subaru обаче някак си съумява да остане едни гърди пред всички по отношение на настройките на

трансмисията

и увереността, която автомобилът дава във всякакви пътни условия и настилки. Забележителна е и надежността на конструкцията с вискомуфа и преден редуктор в един корпус и заден редуктор, прибран високо в централния тунел, което ги защитава от механично нараняване. Третото поколение на модела се екипира с ново поколение 5-степенни автоматични скоростни кутии, които работят доста по-плавно от преди, а версиите с 2.5-литров двигател и механични трансмисии разполагат с демултипликатор. Единственото, което може да развали удоволствието от такава схема на задвижване, обаче се оказва именно една особеност на "ръчните скорости". Те са снабдени с двойни маховици за гасене на вибрациите, които с времето се износват и започват да издават характерен звук. Това изобщо не нарушава работоспособността на скоростната кутия, но определено дразни слуха. Иначе за да се повреди трансмисията на Legacy/Outback са нужни наистина нечовешки мъчения и тормоз.

По подобен начин стои въпросът с ходовата част на модела. Някои собственици лесно забравят, че не са зад щурвала на танк. Това води до тежка амортизация на окачването, което по принцип не се предава никак лесно. Във всеки случай преди покупка трябва да се потърси мнението на специалист, който да даде адекватна оценка на предстоящите ремонти.

С особена издръжливост и надеждност се отличават и всички останали системи и възли по Subaru Legacy/Outback. Моделът може да възнагради собственика си не само с ходовите качества на всъдеход, комбинирани с приемуществата на леката кола, а и с неизброими безпроблемни километри. Условието обаче е да се полагат навреме малкото задължителни грижи. Те не са евтини, но се възвръщат многократно.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]