Smart

Малко проекти са били съпровождани с толкова ентусиазъм от страна на Mercedes-Benz, както най-дребният сериен автомобил в света. Звучи парадоксално, но в началото на 90-те именно марката, която всички асоциират с престиж, лукс и висока цена, се захвана да прави революция в транспортните стандарти. Най-радикално бе условието бъдещото микровозило да се вмества в рамките на два метра и половина. Германският гигант обаче нямаше никакво намерение да поставя под угроза имиджа си и да отблъсне всеки потенциален купувач на S-klasse с гледката на успоредно паркирал пластмасов дребосък със същата трилъчева звезда на предния капак. През април 1994 Daimler-Benz и швейцарският производител на часовници Swatch създадоха съвместно предприятие, което да се нагърби с производството и развитието на дилърска мрежа, без да се свързва пряко с марката Mercedes-Benz. Новоизлюпеното предприятие Micro Compact Car (МСС) дори се сдоби със собствен завод в иначе спорната открай време френска част на Лотарингия, а през 1997 г. малкото градче Амбак (или Хамбах на немски - според политическите възгледи) се сдоби със световна известност, но вече като Смартвил.

Въпреки колосалните капитали, излети в проекта за градски микроавтомобил от ново поколение, съдбата бе заложила много подводни камъни на Smart. Заради преобръщането на лансираната по същото време А-klasse, използваща същата "сандвичева" конструкция, дебютът на джуджето се отложи с близо година. Изплашени от бездънната финансова яма, в края на 1998-а швейцарците Swatch се оттеглиха от проекта. Smart обаче оцеля и противно на всякаква логика за рентабилност бе пуснат на пазара. Стартът на продажбите бе организиран по едно и също време в 9 европейски страни, сякаш за да покаже, че бъдещето вещае бляскави перспективи пред двуместното автомобилче именно в най-просперищата част от Стария континент.

Осем години по-късно фактите потвърждават песимистичните прогнози и за пореден път доказват, че ако швейцарец се откаже от финансово начинание, то най-вероятно ще се окаже губещо. Цената на проекта и фантастичните цифри, направили съществуването на Smart възможно, обрекоха "транспортната революция" на пълен провал. Двуместното автомобилче се ползва по-скоро със славата на моден атрибут, отколкото на масово градско возило. Напълно оправдан в концептуално отношение, Smart се проваля в продажбите точно заради пренебрегването на първоначалната идея за максимално евтино возило за двойка обитатели на урбанистичната джунгла. Дребосъкът струва колкото далеч по-практичен хечбек от комактния клас, но в багажника му влизат само неголеми пазарски торби. Разполага с изключително авангардна конструкция, но някои скейтбордове возят по-комфортно от него. Стигна се дори до там, че много от ентусиазираните купувачи скоро започнаха да продават масово "огромната си ролкова кънка", разочаровани от съотношението между цена и реални предимства. За сметка на това обаче, никой не отрече качеството на мъника, което автоматично припомня кой стои зад проекта. Smart продължава да бъде сред най-надеждните и грамотно изработени автомобили на пазара. Това обяснява защо се оказва и най-скъпият като съотношение между размери и цена, дори когато става дума за втора употреба.

Отложеният дебют на Smart през 1998 г. бе съпроводен с масирана информационна атака, която успя да убеди дори глухите и слепите в невероятните показатели на

каросерията

джуджето. Част от кампанията показваше челен сблсък между него и S-klasse, на който двуместното автомобилче удържа без особени проблеми. Макар и нескрито пропагандна, тази демонстрация действително отговаря на реалността. Smart разполага с почти невъзможно здраво купе. Структурната устойчивост безспорно е важна, но за купувачите на употребявани екземпляри значение имат и други фактори. Здравината на външните панели например може да откаже не един и двама мераклии. Работата е там, че стойността на крехките пластмасови калници хич, ама хич не предполага да са изработени точно от такъв материал. Тежки критики - предимно заради ценовата група на автомобила - понася и качеството на други детайли. През сгъваемия покрив на кабрио версията например престава да се вижда каквото и да било само след три години експлоатация. Декоративните панели в

салона

не само изглеждат като части от детски играчки, а и издават подобни звуци. Стените на миниатюрното багажниче се драскат неистово от безобидни предмети. Износват се почти всички пластмасови детайли, а тапицерията заприличва на покривка в шкембеджийница изключително бързо. Изтрива се дори воланът. Възражението, че това зависи до голяма степен от отношението на собственика не върви, защото явлението е масово. Същото важи и за тракащите врати и седалки.

Негативите обаче спират дотук, защото в ергономично отношение Smart напомня по-скоро за лимузина. Просторът в купето е в състояние да обърка съвсем представите за габарити и даже понякога понася критики, че не е предвиден за дребни хора. Оборудването - с изключение на базовата версия Pure - също предизвиква завист. Управлението пък доставя истинско удоволствие, чийто връх достига при маневриране и паркиране по тесните улички на големия град. Нерядко джуджето се побира перпендикулярно на мястото между две коли, спрели успоредно на тротоара.

Онова, с което Smart печели най-много точки, си остава изключителната здравина и надеждност на механиката. В това няма нищо изненадващо ако се вземе под внимание "кръстникът" є. Макар да звучи също толкова сериозно, колкото и външността на автомобилчето, броят на цилиндрите всъщност го възнаграждава със съвсем прилични динамични характеристики. Трицилиндрови са всички

двигатели

монтирани на Smart, независимо от кубатурата и вида на горивото. Дори най-малкото моторче с ходов обем 0.6 литра се справя без усилия с леката каросерия, а 700-кубиковият турбоагрегат на топверсията превръща джуджето в истински светофарен гамен. Особено внимание заради изключителната си икономичност заслужава турбодизеловата модификация cdi, която до голяма степен оправдава обвиненията в завишен разход към бензиновите двигатели.

Всички мотори се отличават с огромен ресурс и надеждност, на която могат да завиждат далеч по-малко "разпилени" агрегати с поне три пъти по-голям работен обем. Въпреки това разположените пред задния мост мотори имат и слаби места. Повредите при турбокомпресорите са рядкост, но при неправилна експлоатация логично сдават багажа лагерите им. Ако не бъде забелязана навреме, загубата на масло също може да има неприятни последствия.

Също толкова здрави и надеждни са

скоростните кутии

на Smart. Като недостатък могат да се окачестви само трудното привикване към полуавтоматичното превключване без съединител и мудната реакция. За технически проблеми обаче практически не може да се говори.

Едно от най-често рецитираните обвинения към инженерите на ММС (разбирай Mercedes-Benz) касае комфорта на возене. Smart действително разполага с изключително твърдо

окачване

макар че през ноември 1999 г. ходът на пружините е увеличен с около 10 мм и возията става по-приемлива. Въпреки това късото междуосие и стремежът на препатилите с А-класата конструктори към стабилност коства доста неприятни тулусни усещания в градски условия. "Гипсираната" ходова част пък се отразява на състоянието на кормилната уредба, която след 100-ина хиляди километра изисква внимание. За сметка на това спирачките и съединителят са почти вечни.Късият списък с техническите недостатъци на Smart се допълва от спорадични проблеми със светлините и дежурните оплаквания от повреден генератор, който така или иначе има ограничена продължителност на живота. Въпреки механичната си здравина и изключителна надеждност, най-малкият сериен автомобил в света си остава по-скоро "фешън" дрънкулка. Високото ниво на пасивна безопасност и незаменимите в града габарити също не могат да компенсират факта, че Smart отговаря на изискванията на малцина.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]