Как се купуваше лека кола в СССР

"Измина четвърт век, откакто автомобилите станаха достъпни за всеки гражданин на Русия. Вече сме забравили схемите, по които човек се сдобиваше с кола по времето на СССР. Съветските хора бяха готови на всичко за автомобил и показваха най-низките страни на душата си", припомня Сергей Белоусов в очерк за "АвтоВзгляд".

"Начините да се сдобиеш с лека кола в следвоенния СССР бяха много. Някои от тях остават неизвестни и до днес, но сред гражданите на могъщия Съюз имаше и популярни схеми. Да си припомним основните от тях.

За заслуга към Родината

Страната винаги е помнела героите си: понякога ги е репресирала, понякога поощрявала, включително и с коли. Генералните секретари лично раздаваха автомобили без пари на най-храбрите и смели граждани на СССР. На ветераните и носителите на ордени бе позволено веднъж в живота да си купят кола без да чакат на опашка. Един автомобил на семейство бе повече от достатъчен и всички оставаха доволни.

Години на опашка

Всички останали трябваше да чакат. Опашките продължаваха средно седем-осем години. На тях обаче не можеше да се попадне просто така - трябваше се наредиш в някое предприятие и да къташ пари. През 70-те години цената на ГАЗ-21 бе 5 500-6 000 рубли, за "Жигули" трябваха около 8 000. При месечна заплата от 100-150 рубли съветските граждани имаха тези пари. От една страна почти нямаше за какво да се харчат, а от друга през годините на очакване със заделянето на 100-ина рубли на месец от семейния бюджет от 200-300 рубли се събираше необходимата сума, а от трета който не успяваше да спести, събираше от роднини и познати.

Самият процес на покупката бе крайно унизителен. След няколкото години в очакване да дойде редът трябваше да бъдат издържани още няколко опашки в самия магазин за автомобил. Те бяха само няколко и на градове като Москва и Ленинград (Санкт Петербург, бел. ред.) се падаше само по един съветски "автосалон". Всъщност в тях дори нямаше коли! На купувача се издаваше справка-сметка, с която той отиваше в спестовна каса, където отново чакаше на опашка. После се връщаше в магазина с вносната бележка (след още една опашка) за получаване автомобила, отиваше в склада, където пак чакаше да дойде автовозът и най-накрая вземаше колата по пореден номер с какъвто цвят са я докарали. И това бе щастието.

По втория начин

Чакането на автомобил можеше да продължи много по-дълго заради граждани, които попадаха в списъците по напълно необясним начин. Да се купи място на опашката бе практически невъзможно - никой нямаше нужда от пари, но да те уредят познати от магазина или висши партийци бе лесно. Не съществуваше нищо подобно на електронен регистър и поредни номера нямаше, което правеше проследяването на движението на опашката невъзможно.

Втора ръка

През 1978 г. Алла Пугачова написа песен, в която звучаха следните редове: "С пукнат фар, стари врати и стил от миналия век. Тате купи евтина кола нейде от село". Уви, тази мечта бе на практика неизпълнима. Всички употребявани автомобили се продаваха през комисионни магазини. Те бяха създадени за борба със спекулата, но всъщност нямаше никаква борба - старите коли струваха колкото нови.

Съществуваха различни корупционни схеми, в които срещу внушителен подкуп служители на "комисионката" свързваха продавача и купувача, които се бяха договорили за всичко. За целта бяха нужни много повече пари, отколкото за покупката на автомобил след многогодишно чакане на опашка.

Пътуване до братските републики

Често за автомобил се ходеше в някоя от републиките на СССР. Грузия, например, винаги е била смятана негласно за родина на съветския бандитизъм и мошеничество. Там бъкаше от спекуланти, които с удоволствие продаваха коли на 4-5 пъти по-висока цена от държавната.

Щастлива случайност

Случваха се и напълно невероятни истории. През 1983 г. в учрежденията на Съветския съюз се появиха обяви за продажба на "москвичи" на кредит без чакане на опашка. Схемата, позната до този момент само от стария режим, втрещи работниците и селяните, но се оказа напълно реална. Оказа се, че заради сваления от руски изтребител Су-15 южнокорейски Boeing много западни страни бойкотират съветските автомобили. Тогава Москвич се продаваше дори в Ирландия и Шотландия. В резултат на бойкота износът бе блокиран и складовете се бяха препълнили. "Слободията" обаче продължи кратко.

И още няколко шанса

Кой обаче ще ти чака късмет като с "москвичите"? Да се предвиди такъв шанс просто бе невъзможно и затова хората масово купуваха билети за лотарията, в която често се разиграваха автомобили. Щастливците бяха единици, но все пак ги имаше!

Честно казано, можем да тъжим безкрайно по съветското минало, но по въпроса с автомобилите предпочитам днешните времена. Може да има санкции, може да са руска сглобка, но днес почти няма недостъпна кола", завършва Сергей Белоусов.