Бронираната лимузина на Сталин

През 2002 г. в двора на една вила в Подмосковието е открит един от най-ценните автомобилни артефакти от историята на СССР. Собственик на антиката е професор от Московския държавен технически университет "Бауман", който търси известния колекционер Вадим Задорожнъй с твърдението, че разполага с ценен музеен експонат.

Пристигналият на място Задорожнъй открива черен седан от висш клас, вкопан в земята и с тежко изгнила каросерия. След справка в архивите на ЗиЛ обаче колекционерът веднага купува колата.

Автомобилът прилича на обикновен ЗиС-110, копие на Packard 180 Touring Sedan от 1941 г., създадено по заръка на съветския диктатор Йосиф Сталин. Външният вид обаче лъже. В двора на професорската вила гние личната бронирана лимузина на Бащата на народите.

ЗиС-115 или "Изделие-100" се различава от стандартния модел като танк от мотоциклет. През 1949 г. са изработени 8 екземпляра от модела за елита на СССР и е последният брониран автомобил, произвеждан от ЗиЛ до 1983 г.

Лимузината на Сталин се различава съществено от западните аналози от онова време. Вместо от отделни панели бронята се състои от цяла заварена и нитована конструкция. Това превръща ЗиС-115 в подвижна капсула.

На всеки заварен детайл е изписани сериен номер и името на специалиста, който я е монтирал. Така ако нещо се случи, цялата отговорност лежи на плещите на конкретен работник. На някои от частите дори личат следи от стрелба, с каквато са изпробвани на здравина.

Прозорците също имат интересна конструкция. Те представляват сандвич от 35-милиметрово стъкло, въздушен джоб, вискозно органично стъкло, което абсорбира кинетичната енергия на осколките, пробили първия слой, втори въздушен джоб и специално калено стъкло, наречено "сталинит". За да предотвратят изпотяване, съветските инженери вграждат в прозорците ампули с прах, който попива влагата. Стъклата се свалят и вдигат с хидравлични крикове.

Сталин винаги е бил известен с аскетизма си. Интериорът на ЗИС-115 обаче никак не е скромен. В него се побират 6-7 човека, които се возят сред море от кожа, велур и естествена вълна. Декорациите на арматурното табло са от карелска бреза, а цветът на подсветката на арматурното табло се променя в зависимост от скоростта. До 40 км/ч уредите светят в зелено, от 40 до 80 км/ч - в оранжево, а над 80 - в червено.

Според легендата когато приключили работа по лимузината на Сталин, главният инженер и водещите конструктори били затворени в нея от НКВД, чиито гавази пуснали няколко откоса с автомат по каросерията. Никой не пострадал, което било отпразнувано с пищен банкет.

След смъртта на Сталин колата е върната в ЗиЛ за...унищожение. Явно обаче някой се е усетил, че с бившия ѝ собственик ще бъдат погребани ценни разработки, тъй като лимузината скоро е предоставена на Московския държавен технически университет "Бауман" за различни изпитания.

Известно време най-важното "Изделие-100" е използвано като инкасаторски автомобил, с който се превозват заплатите в университета, но в крайна сметка е изоставен в задния двор. Там прекарва в забрава дълги години, докато един професор успява да се пребори с бюрокрацията, купува го и го откарва на вилата си. Именно там го открива Вадим Задорожнъй.

Реставрацията на сталинския ЗИС-115 излиза $200 000. Работата продължава години наред, тъй като документация липсва, а създателите на колата отдавна не са сред живите. Стъпка по стъпка обаче тя е възстановена в оригиналния ѝ вид. Килимите, например, са поръчани от Германия, а тапицерията е обновена от стар майстор от ЗиЛ.

Днес уникалната лимузина се съхранява в Музея на техниката на Вадим Задорожнъй в село Архангелское в Московска област. Автомобилът се оценява на 3-4 млн. долара, но не се продава. Собственикът се кълне, че не би склонил да се раздели с реликвата на никаква цена.