Jaguar X-Type

Марки като Rolls-Royce, Bentley, Aston Matrin и Jaguar винаги са били символ на британското автомобилостроене. През 80-те години на миналия век обаче тази легендарна островна аристокрация започна да се прощава със статута си на недосегаема. Един по един членовете й затънаха във финансови трудности, свиха рекордно производството и постепенно попаднаха в ръцете на чужденци за ужас на патриотичните британци. В замяна на независимостта си обаче те получиха шанса да продължат съществуването си, а свежите средства, наливани от американци и германци, позволиха на благородниците да възвърнат някогашния си блясък.

Jaguar стана един от първите английски благородници, които усетиха благодатната опора на чуждестранния финансов гръб. Дълги години компанията караше по старому, като произвеждаше силно ограничено количество елитни лимузини с класическа конструкция, а инженерите не си даваха много зор да обогатяват гамата с нови разработки. В края на 90-те обаче шефовете от Ford решиха, че така повече не може да продължава. Притиснати от слабите печалби конструкторите от Ковънтри първо бяха притиснати да създадат по-евтина лимузина на платформата на Lincoln Continental, лансирана на пазара под името S-Type през 1998 г. Две години по-късно пък се случи немислимото и Jaguar представи първия си бюджетен модел X-Type от началото на 30-те, когато компанията все още се подвизава с името SS.

Ужаса у всеки истински почитател на дивата британска котка тогава породи обстоятелството, че новият достъпен седан бе създаден на базата на втората генерация Mondeo, което автоматично бе изтълкувано като тотално падение и срам за марката. Подготвени за такава негативна реакция, маркетолозите на Jaguar побързаха да уточнят, че германската платформа е претърпяла сериозни модификации, а общите възли и агрегати между X-Type и Mondeo съставляват не повече от 20%.

Хулени или възхвалявани, собствениците от Ford трябваше да вземат това радикално решение. Времената, в които дребносерийни производители можеха да си позволят да продават по 300 коли годишно и да излизат на печалба, отдавна бяха отминали. Марка като Jaguar разполагаше с достатъчно потенциал да се изправи срещу властелините в сегмента на спортните седани, а X-Type се целеше именно в BMW 3, Audi A4, Mercedes-Benz и Lexus IS. Шест години след дебюта на модела може да се твърди еднозначно, че британците има още какво да учат, за да вземат изпита срещу толкова нажежена конкуренция. X-Type се продава относително добре само във Великобритания, където брендът Jaguar играе по-особена роля. На останалите пазари в Западна Европа и Щатите моделът категорично отстъпва на германските и японските си съперници, което си личи и по цените на употребяваните екземпляри. Днес всеки с 13-14 000 евро в джоба може да кара Jag на 4-5 години и да се чувства аристократ, но въпреки това изкушените не са особено много. Сам по себе си Ford Modeo II е чудесен автомобил, ласкави отзиви за който се чуха отвсякъде. Облечен в костюм от Ковънтри и с такава цена обаче, той просто не може да се мери с BMW, Audi и Mercedes-Benz.С течение на годините качеството на изработка на X-Type се подобри значително. В началото на производството обаче мнозина специалисти определяха донора Mondeo като по-прецизно сглобената кола. Дори за децата бе ясно, че британците разчитат най-вече на класическите форми и

вътрешна архитектура

позната от големите "котки". По този параметър X-Type печели доста точки, но от изработката и напасването на детайлите би могло да се иска доста повече. В салона на автомобил с такава цена е недопустимо възникването на толкова паразитни шумове с неизясним произход. Ергономията също търпи критики заради дребни, но дразнещи недостатъци като липсата на достатъчно място над педала на съединителя. Позицията на държачите за чаши пък е откровено сбъркана. Бутилките, поставени в тях, пречат на нормалното превключване на предавките и заплашват да изскочат всеки момент.Собственици на модела се оплакват от неработещи механизми за позициониране на шофьорските седалките, протекли дюзи за почистване на предното стъкло, прокъсани уплътнения на вратите и откази на механизма за отваряне на багажника от купето.

Каросерията на Jaguar X-Type компенсира донякъде тези недостатъци с повече от приличния багажник и аристократичната атмосфера, която създават дървените апликации и строгият лукс на салона. Серийното оборудване също си го бива, но това така или иначе се очаква от престижен седан от такъв клас.

През 2001-ва X-Type дебютира с два V-образни шестцилиндрови

двигателя

които по преценката на конструкторите трябваше да му дадат достатъчно козове срещу германската конкуренция. Тези мотори с обем 2.5 и 3.0 литра са деривати на агрегата AJ-V6, който се монтира на S-Type, но са разпложени напречно. С мощността си от 196 и 231 к.с. те не изпитват никакви трудности с относително тежката каросерия, която ускоряват до 100 км/ч за 8.5 и 6.6 секунди съответно. Година по-късно моделът се сдоби с базова модификация, оборудвана с двулитров вариант на V-образния шестак и мощност 156 коня. Противно на логиката обаче, истински пробив в продажбите най-неочаквано реализира турбодизелът с аналогичен работен обем и табун от 130 к.с., познат от Mondeo. Именно нафтовата версия се радва на най-засилено търсене, което лесно може да се обясни с чудесните динамични характеристики на агрегата и повече от умерения му апетит.

В комбинация с използваното за първи път от Jaguar двойно предаване тази моторна гама дава предостатъчен избор за всеки вкус. В нея все още липсва само отявлен "спортяга", който да се опъне на германските топседани. Шефовете от Ford засега са замразили проекта за модификацията X-Type R с мощност 330 к.с.

Механичните сходства с Mondeo II предполагат липсата на сериозни дефекти по силовата част. Въпреки това проблеми съвсем не липсват, като засягат най-вече колите от първите години на производството. С обилните течове на масло от двигателя,

скоростната кутия

и диференциалите списъкът само започва. Статистиките сочат доста случаи на блокирали мотори, заменени в рамките на гаранционния срок, и най-вече неизправности по новата за производителя трансмисия с двойно предаване. Тя носи името Traction-4 и разполага с междуаосев диференциал с вискомуфа, който при нормални пътни условия разпределя въртящия момент в съотношение 40:60% в полза на задния мост. На теория звучи добре, но липсата на опит си казва думата и силовото предаване на версиите със задвижване на четирите колела показват много повече дефекти от обикновените модификации. Автомобилите, оборудвани с 2.5- и 3.0-литров мотор често износват гумите неравномерно. Течове от охладителната система заплашват всички шестцилиндрови двигатели.

Не особено високите оценки за надеждността на X-Type допълват множество други дребни неизправности, които засягат

електрическата инсталация

и най-вече функциите за комфорт. Често дефектира климатикът, фаровете не показват нужната ефективност, указателят за количеството гориво в резервоара показва неточни стойности, а централното заключване и подгряването на седалките категорично отказват да действат.

Добрата новина за почитателите на марката е, че след три години на конвейерите много от слабостите на X-Type са излекувани и моделът постепенно започва да заслужава легендарното си име. На пазара обаче има много по-качествени автомобили от същия ценови клас, по които Jaguar трявба да равнява най-малката си котка.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]