Mitsubishi Outlander

Новият век завари Mitsubishi Motors в незавидно положение. Продажбите спадаха и от двете страни на Атлантика, а компанията бе разтресена от скандали, свързани с укриване на конструктивни дефекти на нови автомобили, довели до няколко тежки катастрофи с човешки жертви. Имиджът на марката бе подкопан, а доверието към продукцията є спадна. Банкрутът бе избегнат с помощта на DaimlerChrysler, която изкупи контролния пакет от акции и предприе ред оздравителни мерки. Японците бързо си стъпиха на краката и се заканиха в най-скоро време да атакуват пазара с цели 14 нови или модернизирани модела. Един от първите сред тях се оказа компактен кросоувър, чийто прототип бе демонстриран през 2001-ва под името ASX. Създаден на платформата на деветото поколение Lancer, автомобилът си проправи път до конвейерите още същата година. Продажбите на серийната версия Airtrek потръгнаха добре в Япония и през 2003-та Mitsubishi пристъпи към износа на модела в Европа и Северна Америка.

Успехът на Outlander в чужбина бе далеч по-скромен, отколкото в родината му. Това му отреди относително кратък производствен живот и бърза смяна с второто поколение, което се харчи значително повече и дори се сдоби с френска рода. Именно разликите между двете генерации разкриват най-точно защо "оригиналният" Outlander се среща толкова рядко. На външен вид той прилича много повече на засукано комби, отколкото на класически паркетен всъдеход, а и времената изглеждат доста по-светли за Mitsubishi Motors. От ситуацията печелят най-вече търсачите на изгодни сделки на вторичния пазар, защото японският кросоувър се оказа изключително удачен модел. За разлика от наследника си, който се сглобява и в Холандия, първото поколение на Outlander се произвежда само във фабриките на компанията в Оказаки и Курашики в Япония. Това дава обяснение на загадката защо без да претендира за съвършенство, "Иноземецът" практически отсъства от статистиките за повреди и фабрични дефекти, а повечето механици не могат да си спомнят за каква кола става въпрос. Благодарение на двойното си предаване моделът представлява идеално решение за справяне с вечно изненадващата българска зима, а способността на двигателите да палят и в най-кучешкия студ без да се оплакват от качеството на бензина само трупа допълнителни точки в положителния баланс на Outlander.В Япония имат малко по-различни представи за понятието "пътна мрежа" и много автомобили, проектирани изначално за вътрешния пазар, не се справят безупречно с предизвикателствата на българската є мутация. В случая с кросоувъра на Mitsubishi проблемът се изразява в незадоволителна подготовка на

каросерията

против драскотини от камъчета и други механични наранявания. Такива се получават обидно лесно и засегнатите места бързо се покриват с кафеникав "нагар". Да се говори за истинска ръжда обаче може само в случаите на любителски ремонт на ударени панели без съобразяване с технологичните изисквания. Въпреки това по-внимателният оглед на купето съвсем не е излишен. Откриването на дефекти по лаковото покритие най-малкото може да се използва като аргумент за предоговаряне на цената.

Строго погледнато, Outlander има един-единствен аналог в лицето на Subaru Forester. Автомобилът по-скоро запълва нишата между конвенционалните комбита и SUV-категорията, където Mitsubishi позиционира Pajero Pinin. Това обаче съвсем не влияе на функционалността на модела. С багажен обем от 540 литра в стандартна конфигурация на

салона

и цели 1 705 при сгънати седалки "Иноземецът" може да сложи в малкия си джоб далеч по-внушителни автомобили. Подобно на каросерията, интериорът има солидна и качествена изработка, а оборудването е повече от задоволително. Особено приятна опция е двойният панорамен покрив, който създава субективно усещане за още по-голям простор в и без това обширния салон с отлична видимост във всички посоки.

Както и при "донора" Lancer, на борда няма никакви системи, които да превъзхождат по сложност японската битова електроника. Подобна аналогия може да се направи и по отношение на надеждността. Всичко работи толкова добре, че повредите и отказите се смятат по-скоро за куриоз. Парадоксалното е, че това важи дори за най-наточените варианти Turbo, които логиката орбича на технологична усложненост. Автомобилът е толкова грамотно конструиран и качествено изработен, че за удържането на 202-те му конски сили не са необходими електронни помощници и джаджи.

За жалост тези върхови модификации се срещат доста рядко не само на вторичния пазар, а и по пътищата изобщо. Оборудвани са с дефорсирана версия на познатия от Lancer Evolution легендарен

двигател

4G63T. Мощността на Outlander Turbo в Япония е 240 к.с., а въртящият момент достига 343 Нм, но за чужбина цифрите са посмекчени. Противно на стереотпите, покупката на подобен змей поставя въпросителни единствено върху разхода на гориво. Конструкцията и поддръжката на този мотор много рядко могат да усложнят живота на собственика. От по-специално отношение се нуждае само турбокомпресорът, заради който трябва се налага педантично спазване на интервалите за смяна на маслото и никакви компромиси с качеството му. С пълна сила важи и правилото да се дава "почивка" на двигателя след натоварване, като се остави да поработи минута-две на празен ход, за да се удължи животът на лагерите на турбинния ротор.

Разбира се, далеч по-разпространени на пазара са Outlander-ите с базовия бензинов двигател с обем два литра и мощност 136 к.с., който по същество представлява същият 4G63, но с атмосферно пълнене. Този агрегат се доказва от 80-те години на миналия век и е усъвършенстван до такава степен, че неприятни изненади са изключени. За по-амбициозни водачи обаче се препоръчва произвежданият в Шига, Япония, 2.4-литров 4G69 с мощност 160 к.с. и въртящ момент от 216 Нм. Снабден е с фирмената система за за промяна на хода на клапаните MIVEC (Mitsubishi Innovative Valve timing Electronic Control system) и разполага с доста повече потенциал. И двата мотора работят безотказно, стига да се спазват изискванията за интервали между смените на препоръчваното масло. Снабдени са с балансиращи валове за гасене на вибрациите, които се задвижват от отделен ремък и обтягаща ролка, които също подлежат на периодично обновяване при смяната на ангренажния.

Ако на Outlander не се гледа като на всъдеход, а като на обикновено комби с двойно предаване и увеличен до 195 мм клиренс,

трансмисията

надали ще изненада неприятно. Кросоувърът на Mitsubishi се оборудва с 5-степенна механична скоростна кутия и автомат INVECS от второ поколение с четири предавки. Силовото предаване е класическо за подобен род автомобили. Четирите колела се задвижват посредством вискомуфа в качеството на междуосев диференциал. За да се изкара системата извън строя е нужно или да се налети на масивен пън с пълна скорост, или да се буксува продължително време в кал и мръсотия над праговете на каросерията. Outlander не е създаден за нито една от описаните ситуации. Това обяснява защо моделът се предлага и само с предно предаване, а

окачването

носи по-скоро характеристиките на лека кола. Настройките са стегнати, а возията твърдичка. Конструкцията е класическа за Mitsubishi с МакФерсони отпред и многолостова схема отзад. Осигурява еднакво добра водимост в почти всякакви пътни условия и състояние на настилката, доставяйки немалко удоволствие от шофирането. Не разочарова и надеждността на ходовата част, а най-натоварените втулки могат да се сменят отделно от носачите. Това, уви, не важи за предните шарнири, които се продават само в комплект с триъгълната щанга.

Mitsubishi Outlander доказва за пореден път, че страната-производител играе съществена роля за надежността и ресурса на употребяваните автомобили. Колкото до практическите качества на модела, той отстъпва незначително на модерните SUV, но пък компенсира изоставането с пътно поведение на лека кола и интересен дизайн, което го прави съвсем достойна тяхна алтернатива.

Димитър Димитров