Биковете на Феручо Ламборгини

Те са виновни за смъртта на безрбой матадори, а Хемингуей им се възхищава в книгите си. Дават името си не само на първия суперкар в историята. На тях са кръстени повечето модели на Lamborghini. Те са коварните и свирепи бикове Миура, отглеждани в Андалусия. Селектирани са през 1842 г. от пет други породи бойни бикове. Отглеждат се и до днес от наследниците на създателя им Дон Едуардо Миура Фернандес.

Имената, които носят моделите на Lamborghini, могат да се проследят до средата на 19 век.

Гаярдо (Gallardo) е една от породите, използвани за селекцията на Миура. Мурсиелаго (Murcielago) пък се прочува като изключително кораво животно, оцеляло след 28 пробождания с меч по време на корида през 1879 г. Публиката е така възхитена от издръжливостта и упорството му, че призовава матадора да го пощади. Бикът безгрижно доживява края на дните си, също както пудрените из гаражите на разни богаташи свои кръщелници на четири колела.

Тридесет години преди на един италиански производител на трактори и милиардер да му хрумне да използва манията си по коридата и породата Миура за маркетингови цели, Ърнест Хемингуей описва бойните животни на Дон Едуардо в книгата “Смърт следобяд” (1932): “Има бикове, които притежават силно развита способност да се учат бързо на арената. Тези бикове трябва да бъдат преборвани и убивани възможно най-бързо с минимално разкриване от страна на човека, понеже заучават по-бързо, отколкото боят обичайно напредва, и става прекалено трудно да се работи с тях и да бъдат убити. Такива бикове са кастата на бойните животни, отглеждани от синовете на Дон Едуардо Миура от Севилия...”

Не е особено трудно да се преброи, че Хемигуей използва думата “бърз” три пъти в рамките на две изречения, а описанието като цяло не е от най-приветливите.

През 1962 г. Феручо Ламборгини посещава стопанството на Миура и решава, че бойният бик ще стане емблема на новата му марка спортни автомобили. Първоначално те получават цифрови индекси, но по онова време инженерите на Lamborghini вече работят върху кола без аналог. Нейният 12-цилиндров двигател е разположен централно пред задния мост, а дизайнът є се превръща в абсолютна класика. Наричат я на биковете на Дон Едуардо, а четвъртият произведен екземпляр е връчен лично на внука му, който носи неговото име.

Miura поставя началото на дългогодишна традиция. Освен че е влюбен в коридата, Феручо Ламборгини е зодия Телец. Компанията му навлиза дълбоко в дебрите на историята на бикоборството. Моделът Islero носи името на 495-килограмовия бик, който погубва легендарния испански матадор Мануел “Манолете” Санчес на 28 август 1947 г. Ревентон (Reventоn) убива мексиканския тореро Феликс Гузман през 1943-та. Диабло (Diablo) е друг свиреп Миура от 19 век. Espada пък е кръстен на дългия меч, използван от бикоборците.

Разбира се, далеч не всички модели на Lamborghini са свързани с коридата. Някои имена като Countach звучат също толкова екзотично, други - например LM002 - не са толкова галещи за слуха. Биковете Миура пък са си все същите. Някогашните предупреждения, че на животно от тази порода никога не се обръща гръб, все още важат. Знаят го всички безумци, които ежегодно бягат по улиците на Памплона, Северна Испания.