Хищник без опашка

Според учебниците по зоология бременността на пумата трае между 87 и 97 дни. В сравнение с времето, нужно за проектирането на нов автомобил, това е направо смешен срок. И до днес обаче се говори, че конструкторите на появилия се през 1997 г. Ford Puma са направили всичко по силите си да не нарушават законите на природата. Работата по дебютиралото преди три години Женева спортно купе им отнема по-малко от пет месеца. Идеята за малката хищна котка се заражда още през 1993 г., когато започва проектирането на новата Fiesta. След шамаросващия успех на другия представител на германската автомобилна фауна Opel Tigra, в Кьолн хвърлят всички налични сили да догонят конкуренцията. По Коледа 1996 г. дизайнерският отдел получава поръчка да създаде изцяло ново каросерия най-късно до пролетта.

Нахвърляни са около 50 ескиза и след седмица най-удачните варианти са представени на началството. Шефовете избират шест проекта, от които през януари 1997 г. са отсети четири. След още месец броят им е съкратен двойно и накрая остават само “синият” и “червеният” прототип. Към средата на март първият е отхвърлен окончателно, а за втория остават довършителните работи. Клюката гласи, че Puma е създадена за 135 дни без нито един щрих на хартия. Колата е в дигитален вид почти до изработката на първия реален екземпляр.

При по-фриволно отношение към фолклорното наследство обаче, спокойно може да се каже, че “бързата пума ослепителни ги ражда”. Резултатът от трескавата работа на дизайнерите е нетипична и ярка външност. Формите са дори прекомерно колоритни и ултрамодерни, което - ако се съди по други модели на Ford - не обещава дълга актуалност. Стилът new edge се наложи като запазена марка на автомобилите със синя елипсовидна емблема, но при Puma той сякаш е леко хипертрофиран. Това се е отразило на формите на купето, което изглежда агресивно, но някак небалансирано. Подобно на Ка, която е третото возило на агрегатната база на Fiesta, предницата “тежи” много повече от задна част. Профилът пък не оставя и капка съмнение кой е “донорът” - късите прагове на най-малкия Ford си личат от далече. Натрапчивото усещане за самоцелно жонглиране с модерни стилови линии се тушира отчасти единствено от отделни изключително стилни елементи и детайли. Събрани в едно цяло обаче, представляват доста капризна съвкупност, която някои ще харесат, а други ще изгледат с интерес, но не и с особена симпатия.

В салона на Puma почти всичко изглежда познато. Арматурното табло е заимствано изцяло от Fiesta. Различни са само белите циферблати на показателните уреди и централната конзола с цвят на полиран алуминий - ефектен намек за спортните качества на мъника. Внушението е постигнато по най-простия начин - с метализирана боя върху стандартните пластмасови панели. От истински алуминий е само скоростният лост, на върха на който се мъдри симпатична топка. Воланът е с малък диаметър и е обшит с кожа. Намирането на най-удобната позиция не е много лесна работа, защото настройките на седалките са само в две направления - надлъжно и по наклон на облегалката. Иначе осигуряват нужната стабилност и странична опора. Задните места обаче явно служат само в угода на статистиката. Опитът за настаняване в тях носи съществен риск от разтежения на сухожилията, а пространството е достатъчно само за хора без глава. Ако са и без крака, не е изключено да се почувстват дори комфортно. Единственото достойнство на задната седалка е, че облегалката є пада напред. Така багажникът може да поеме цял телевизор вместо обичайните магнити на басите на тонколоните. Хубавото е, че резервната гума под пода му е със стандартни размери.

Далеч не всичко е наред с видимостта. Задното стъкло е с такава форма и размери, че напълно лишава водача от възможността да разбере какво става зад автомобила по видяното на огледалото в купето. Страничните огледала компенсират този недостатък само частично. Притеснения създава и лявата колонка на ветроупорното стъкло. За да угодят на съвременната мода, дизайнерите са є задали силен наклон, а след намесата на специалистите по пасивна безопасност дебелината є е станала внушителна. Зад нея се образува мъртва зона, в която може да се “скрие” не само човек, а цял автомобил. Проблемът се задълбочава още повече при дъжд. Чистачката не достига левия край на стъклото и мъртвият ъгъл увеличава радиуса си още повече. Дъждът помага в откриването и на друг недостатък. Ветроупорното и страничните стъкла се изпотяват моментално - типична слабост на всички малки коли. Вентилационната система не успява да се справи с този недъг и затова челното стъкло е снабдено с нагревател. Страничните обаче остават замъглени дълго време, което съвсем не е безопасно.

Ford Puma се оборудва с една 1.4-литрова (90 к.с.) и две 1 700-кубикови двувалки от фамилията Zetec. Най-мощният агрегат със 160 к.с. не се предлага в България. Оптималният вариант за купе от този клас е моторът със 125 к.с. Той е разработен с помощта на специалисти от Yamaha. Японците са едни от малкото, които разполагат с технология за конвейерна обработка на двигатели с никосил. Този материал намалява загубите на полезно действие от триене. За да се “изглади” максимално кривата на въртящия момент, инженерите на Ford са оборудвали агрегата със система за изменение на фазите на газоразпределението. Практическият резултат от нея е доста прилична за такъв работен обем динамика, макар да не се усеща очакваното набиране на скорост в стил “ритник”. Двигателят “развърта” равномерно в диапазона 1 700-6 000 об./мин., но истинско оживление настъпва след 4 500. При по-агресивен стил на шофиране се забелязва досаден пропуск. Първа и втора предавка не са оразмерени по оптимален начин. Това става сериозно препятствие при нужда от интензивно ускорение или набиране на скорост при наклон. В същото време предавките се сменят леко и точно, а ходовете на лоста са къси. Високата мощност позволява поддържането на постоянна скорост над 170 км/ч, а максималната надхвърля 200. Автомобилът е създаден за магистрала и се справя отлично с предназначението си. Когато става дума за маневреност на пътища с по-остри завои обаче, Puma се държи точно като хищник, преследващ плячка. В един момент жертвата внезапно сменя посоката, а голямата котка продължава напред. При по-голям ъгъл на завъртане на волана (40-50 градуса) информативността му рязко спада и се губи обратната връзка с пътя. В такива случаи се налага допълнителна намеса и коригирането на траекторията. Този проблем контрастира ярко с иначе отличната устойчивост. В завой каросерията почти не се накланя, а благодарение на широките гуми (195/50 R15) сцеплението не търпи никакви критики. За разлика от котките, купето на Ford няма меки възглавнички, с които да стъпва безшумно и леко. Окачването чинно предава всички неравности на каросерията - неизбежна последица от по-твърдите амортисьори, пружини и стабилизатори на напречната устойчивост.

В последните години автомобилите от класа на Puma се радват на особено жив интерес, въпреки че практическата им стойност се изчерпва почти изцяло с ефектната външност. Като качества мини купетата отстъпват както на “нормалните” спортисти с 2+2 места, така и обикновените стероидни хечбекове от GTi-обществото. За сметка на това цената им позволява сравнително достъпен начин за самоизява, а размерите ги правят любими компаньони за младите дами. За такова предназначение е интересна и най-вече предостатъчно колоритна алтернатива. Макар да страда от немалко типични и не чак толкова присъщи за класа недостатъци, малката котка от Кьолн заслужава внимание. Стига да можете да си позволите да платите 32 300 лева за спортна версия на Fiesta и разход на гориво над 10 в града.

Димитър Димитров
[email protected]