Ford Probe

В края на 80-те и началото на 90-те спортните купета преживяха ренесанс. По пътищата се появиха огромен брой нови модели с впечатляващи динамични характеристики и елегантни каросерии с две врати. Тогава във Ford си спомниха славните години на Capri и решиха да се възползват от въз­родената мода. В съ­трудни­чест­во с дъщерната Maz­da, американският гигант пусна на пазара два практически идентични спортни автомобила на базата на седана 626 - MX6 и Probe. Освен конструктивни “братовчеди”, двата модела бяха и земляци.

Произвеждаха се във фабриката на Ford в Мичиган от пър­вия до последния си ден на конвейера. В този смисъл широко разпространеното мнение, че Probe е американо-европейски автомобил, съв­сем не е правилно.

На пазара на употребявани коли купето на Ford се среща сравнително рядко. Независимо от модерната конструкция и подчертания спортен нрав, нито Probe, нито MX-6 получиха подобаващото им се търговско признание на Стария континент. За сметка на това собствениците на тези модели са се вкопчили в тях като удавници за сламка, при все че резервните части не са никак евтини. Официалните статистики сочат, че Volkswagen Corrado и Audi Coupe - два от най-популярните европейски представители на класа - сменят регистрациите си средно на 4-5 години, докато повечето Probe все още принадлежат на първите си собственици, независимо от поколението на модела. Всъщност този куриоз има обяснение. Купето на Ford не изглежда морално остаряло дори на фона на съвременните модни тенденции, а хората, които го карат, се кълнат, че комфортът на возията му е на светлинни години от кой да е конкурент в същата ценова група.
Подобно на всеки американски автомобил с аналог, произвеждван на Стария континент, Probe има много по-качествена защита против корозия от европейските си събратя. Това, разбира се, не го застрахова напълно срещу пагубното влияние на пътните и атмосферни условия. Местата по каросерията, които са изложени на постоянен “обстрел” от малки камъчета и пясък, изискват специално внимание. Там покритието на боята и грунда се нарушава. В резултат на това възникват ръждиви гнезда, които се разрастват много бързо. Главоболия създава и ауспухната система. Калпави са както гумените, така и металните съединения. Често се нуждаят от цялостна замяна след има-няма 50 хил. км.

Друг дефект, срещан масово при Probe, са увисналите врати. Проблемът е незначителен, но при липсата на рамки за стъклата течът на вода в купето е само въпрос на време. Ако се изключат козметичните дреболии, каросерията на американския спор­тист разполага със сериозен експлоатационен ресурс. Корозията е рядкост дори при екземпляри на 200 хил. км, карани по родните пътища. Стига, естествено, колата да не е удряна. При покупка на употребяван Probe на всяка цена трябва да се потърси мнението на специалист. В Западна Европа нерядко се продават “рециклирани” екземпляри, които обикновено намират новия си собственик в страните от бившия соцлагер. Струва си също да се проучи дали автомобилът е каран в голям град, където условията на експлоатация са много по-натоварени и респективно се отразяват на бъдещите разходи по износени възли и агрегати.

Ford Probe се комплектова с четири- и шестцилиндрови двигатели с различен брой на клапаните и мощност от 115 до 163 к.с. Най-разпространена е базовата модификация с двулитров агрегат, но тя не е особено удачен избор. Мощността не е достатъчна за активен стил на каране, към какъвто предразполага колата, моторът се амортизира и разходът на гориво е висок. Типичен дефект са прегорелите кабели на свещите и бързо износващият се ремък на алтернатора. Той се измества от средната ос на водещите ролки, изтрива се неравномерно и след максимум 60-70 хил. км смяната е неминуема, а процедурата не е никак лека и приятна.

Шестцилиндровите двигатели са доста по-добра алтернатива не само заради великолепните динамични характеристики. Качеството на изработката им е много високо, а ресурсът - феноменален. Върхът в гамата е 24-клапановата ламя със 163 коня, но внимание заслужава и агрегатът с 16 вентила. Далеч по-злояд е, а динамичните му показатели не отстъпват драстично на топ-версията.

След основната модернизация на модела през 1993 г. бяха преодолени много от недостатъците му. Потенциалните купувачи на първото поколение обаче трябва да знаят за някои типични проблеми. При по-мощните модификации спирачните дискове на предните колела се износват много бързо. Замяната им е изключително пипкава и неблагодарна работа, защото детайлите корозират и клеясват. Операцията изисква специален инструмент и маса време.

Окачването рядко поднася неприятни изненади. След 100 хил. км обикновено започва да се чува хлопащ звук от стабилизатора на напречната устойчивост, но проблемът не е сериозен и не изисква особени инвестиции.
Ford Probe има твърде малко общо с европейските си събратя със същата марка. Въпреки това моделът така и си остана незаслужено пренебрегнат на Стария континент. Попречиха му непретенциозният имидж и тесният пазарен сегмент на спортните купета. Жалко, защото колата е бърза, надеждна и комфортна. Противно на очакванията за американски автомобил, поддръжката не е особено трудна. Много от частите са взаимозаменяеми с тези от Mazda и се намират лесно, пък и удоволствието да се притежава Probe си струва дребните главоболия.

Димитър Димитров
[email protected]