7 Декември, 2002 00:00 4 448 0

Hyundai Pony

  • hyundai-
  • pony

"Дребна порода коне с височина не повече от 144 см, прочути с благия нрав и издръжливостта си" - това пише в дебелите книги за понито. През 70-те години на миналия век, когато Hyundai тръгва на завоевателен поход по Северноамериканските пазари, маркетинговият отдел на компанията явно се е ровил доста в енциклопедиите, за да открие най-подходящото име за новото корейско оръжие. Дебютиралото през 1976 г. Pony наистина прилича доста на кръстника си - изглежда бутафорно, темпераментът на двигателите му е всичко друго, но е и буен, и - най-важното - струва поне наполовина по-малко от останалите си роднини. По един показател обаче дребните кончета и механичните им аналози изобщо не си приличат - издръжливостта. Качеството на корейските малолитражки съответства напълно на цената им, макар за изненада на всички това изобщо да не им пречи да намират удивително много купувачи. Азиатците обаче си дават сметка, че ако държат да осъществят плана си за мащабна пазарна експанзия ще трябва доста усърдно да се потрудят за усъвършенстването на Pony.

След плахите опити на Hyundai да навлезе в Европа, където конкуренцията в компактния клас няма нищо общо с Америка, корейците правят първата стъпка в тази насока. Второто поколение на Pony (Х-2) запазва привлекателните черти на предшественика си, но е далеч по-надежден автомобил. В началото на 90-те корейците дори се престрашават да го пуснат в Германия, след като са покрили с дилърската си мрежа почти целия Стар континент. Приблизително по същото време марката дебютира и на българска земя, където Pony реализира сериозни успехи. Основен коз, естествено, си остана цената на корейчето, което безпроблемно конкурираше олисялата руска продукция в онези години. За пазара на употребявани автомобили този факт обаче има двояко значение. От една страна поддръжката на модела до голяма степен се улеснява заради широката му разпространеност, добре познатите недостатъци и простотата на обслужване. От друга вносът на Pony представлява нищожна част от движещите сe у нас коли, което означава, че те са експлоатирани единствено в родни условия - твърде мрачен атестат за състоянието им.

Както при повечето возила на пазара "втора ръка", качеството на компактния Hyundai се променя доста по време на производствената му кариера. За преломна специалистите обикновено определят 1991 година. Тогава корейците успяват да се справят с най-върлия душманин на иначе симпатичната

каросерия

- корозията. Дотогава ръждата мъчи почти всяко кътче от купето, включително рефлекторите на фаровете и окачването. Не особено сполучлива е също сглобката. Бравите и дръжките на вратите например се износват и трошат лесно, а компромисното качество на материалите в салона се проявява в поскърцване и дразнещи шумове. След 1991 г. повечето от тези проблеми са преодолени и интериорът запазва само азиатската си подреденост и лаконичност. За съжаление нивото на ергономията не се покачва особено и на задните седалки по старому е все така неудобно дори за двама пътници (всъщност там трима европейци надали изобщо биха се побрали). Чистачките не разполагат от интервален режим на работа и покриват недостатъчна част от ветроупорното стъкло, което при определени обстоятелства може да бъде опасно, а самото стъкло трудно понася студовете и често се пука.
Повече грижи създава силовата част на Pony. През целия си "живот" дребното корейско конче се оборудва само с два

двигателя

произвеждани от Hyundai по лиценз на Mitsubishi. Единият е с работен обем 1.3 литра (59 к.с.), а другият - 1 468 кубика. В зависимост от горивната система мощността на по-големия агрегат варира от 72 к.с. за карбураторната версия до 84 коня за инжекциона. Специално за спортното купе S-Coupe, показано за първи път през август 1989 г., корейците ги повишават на 88, а от септември 1992-ра снабдяват мотора с турбокомпресор, осигуряващ доста по-приличните 116 к.с.

Веднага трябва да се отбележи, че карбураторните варианти на двата двигателя се справят трудно с купето на Pony въпреки привидно достатъчната номинална мощност. Динамиката им е меко казано вяла, а и харчат повече от инжекционите. Слабо място при всички модификации е газоразпределителният механизъм, чийто задвижващ ремък трябва да се сменя по-често, отколкото указва производителят. Заради течове от охладителната система и неработещ датчик, включващ вентилатора на охлаждането, много Pony-та носят белези от прегряване. Най-неприятния от тях са пробивите в гарнитурите на цилиндровия блок.
Компактният Hyundai може да се похвали с нелоша управляемост. Стабилността в завой, разбира се, не може да се сравнява с еталоните в класа, но е напълно удовлетворителна. Главната заслуга за това е на твърдото

окачване

което иначе не осигурава почти никакъв комфорт и предава всички неравности на органите за управление. Клиренсът от 170 мм е подходящ за българските пътни условия и въпреки това окачването може да бъде в плачевно състояние. Ако се оставят настрана конструктивните му недостатъци, много от дефектите по ходовата част се дължат на фабрично некачествени елементи. Проблемът е особено осезаем при колите, произведени преди 1991 г. Предното окачване на колите отпреди това обикновено има изключително кратък живот и често изненадва собственика с непредвидени разходи.

Hyundai Pony се комплектова с петстепенна

скоростна кутия
само по поръчка. В стандартната комплектация се предлага само четиристепенна трансмисия, а хидрлавлика на волана се предлага само на американския пазар. Ако не се брои характерното за марката трудно и неточно превключване на предавките, скоростните кутии почти на създават главоболия. Съ­щото обаче никак не е валидно за

елекрическата инсталация.

Заради конструктивни недомислия късите съединения са обичайно явление. Някои партиди Pony имат фабрично монтирани дефектни електрически табла, в резултат на което инсталацията сюрпризира с най-невероятни повреди. Мощността на акумулатора не е предвидена адекватно за нуждите на автомобила и батерията бързо сдава багажа.
Подготвяйки масираното си навлизане на европейските пазари, Hyundai ревизира основно стандартите за качество на изработката. Много от изброените дефекти и недостатъци остават в миналото и след 1991 г. Pony се превръща в съвсем прилична за цената си алтернатива на останалите съперници от субкомпактния клас. Въпреки това корейците постигат желаните резултати едва след лансирането на Accent в края на 1994 г.

Димитър Димитров
[email protected]


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА