Световният дълг достигна рекордно високо ниво

Глобалният дълг достигна рекордно високо ниво от 337,7 трлн. USD в края на второто тримесечие на текущата година, обусловено от облекчаване на глобалните финансови условия, по-слабия щатски долар и по-гъвкавата позиция на големите централни банки, показа тримесечен доклад, цитиран от Daily Sabah.

Институтът за международни финанси (IIF), търговска група за финансови услуги, заяви, че глобалният дълг се е увеличил с над 21 трлн. USD през първата половина на годината до 337,7 трлн. USD.

Китай, Франция, САЩ, Германия, Великобритания и Япония регистрираха най-голямото увеличение на нивата на дълга в щатски долари, въпреки че част от това се дължи на намаляващия долар, установи IIF.

Американската валута е отслабнала с 9,75% от началото на годината спрямо кошница от основни търговски партньори.

Ръст на глобалния дълг, сравним с увеличението от ерата на COVID

„Мащабът на това увеличение беше сравним с ръста, наблюдаван през втората половина на 2020 г., когато свързаните с пандемията политически отговори доведоха до безпрецедентно натрупване на глобален дълг“, се казва в доклада на IIF за глобалния дълг.

Разглеждайки съотношенията дълг/БВП – индикатор за способността за изплащане на дълга в сравнение с произведеното – Канада, Китай, Саудитска Арабия и Полша отбелязаха най-рязко увеличение. Съотношението е намаляло в Ирландия, Япония и Норвегия, се посочва в доклада.

Като цяло, глобалното съотношение дълг/продукт продължи бавно да намалява, достигайки малко над 324%. Въпреки това, на развиващите се пазари съотношението достигна 242,4% – нов рекорд след низходяща ревизия на последния доклад през май.

Общият дълг на развиващите се пазари се е увеличил с 3,4 трлн. USD през второто тримесечие до рекордно високо ниво от над 109 трлн. USD.

Емре Тифтик, директор „Устойчиви изследвания“ на IIF, заяви, че нарастващите военни разходи ще натоварят държавните баланси на фона на засилващото се геополитическо напрежение.

Тифтик отбеляза, че увеличението на дълга е главно в държавния дълг, който се е увеличил рязко в страните от G7 и Китай.

Той добави, че реакциите на облигационните пазари са по-сурови в развитите икономики, като доходността по 10-годишните облигации на G7 е близо до най-високата си стойност от 2011 г. насам.

Натиск върху облигационните пазари

Развиващите се пазари са изправени пред рекордно високи нива от близо 3,2 трилиона долара погасяване на облигации и заеми през останалата част от 2025 г., съобщи IIF.

Фискалното напрежение може да се засили в страни като Япония, Германия и Франция, като настоява за предпазливост по отношение на така наречените „облигационни самоконтрольори“ – отнасящи се до инвеститори, които продават облигации на държави, чиито финанси считат за неустойчиви.

„Докато коефициентите на държавния дълг се повишиха рязко в развиващите се пазари през първата половина на годината – най-вече в Чили и Китай – пазарната реакция беше по-силна на развитите пазари тази година“, се казва в съобщението на IIF.

Докладът посочва опасенията за дълга на САЩ, като отбелязва, че краткосрочните заеми съставляват около 20% от общия дълг и 80% от емисията на държавни ценни книжа.

Той предупреди, че тази зависимост може да увеличи политическия натиск върху централните банки да поддържат ниски лихвени проценти, рискувайки независимостта на паричната политика.