Казанджиев: Можем да играем роля в единния европейски електроенергиен пазар

Трудно е да се прецени какви биха били реалните резултати в близко време, но очевидно има политическа воля това нещо да се реализира. Много се надявам този Енергиен съюз да бъде постигнат.

Това каза в интервю за предаването „Събота 150“ по БНР Христо Казанджиев, член на УС на Българския енергиен и минен форум, по повод съгласието за започване на същинската работа по формирането на Единния европейски енергиен съюз.

Единствената възможност за България да постигне някаква енергийна независимост и сигурност на доставките на енергия е да бъде активен член в този Съюз и да подпомага неговата реализация.

В момента страната ни е на 100% зависима от доставките на природен газ от Русия, припомни експертът. Всички останали страни в ЕС в една или друга степен са започнали да преодоляват тези проблеми.

Румъния обяви съвсем скоро, че ще прекрати доставките на природен газ от Русия и в резултат от мерките, предприети в енергетиката, намалява потреблението и ще задоволява изключително собствени нужди. Една Украйна, която доскоро нямаше алтернативни доставки на природен газ, започна да доставя от Запад и то в значителни количества. Единствената страна, която би била най-тежко засегната от едно спиране на доставките, е България. За съжаление, за пръв път от последните 15 години, тя нищо не предприема. Напротив, бих казал, че предприема само контрапродуктивни мерки.

Към настоящия момент нямаме никаква реална перспектива за постигане на енергийна диверсификация в скоро време.

Казанджиев е убеден, че е възможна появата на единен европейски енергиен пазар, за която се правят и много сериозни стъпки. България може да играе много сериозна роля в електроенергийния пазар и като естествен разпределителен център, ако се развият необходимите междусистемни връзки, допълни той.

Да се говори за пълна прозрачност на договорите, които правителствата трябва да сключват, е нереалистично, защото те са двустранни и имат конфиденциални клаузи, но от декларациите на ЕС се разбира, че се търси съгласуваност на някои аспекти в тях като цени и точки на предаване, каза Казанджиев. Според него е възможно членство на България в Енергийния съюз да привлече чуждестранни инвеститори в сектора у нас.

Политическо решение е това дали държавата ще се откаже от директното участие в инфраструктурните връзки, защото, откровено казано, чрез инфраструктурните мрежи за пренос на енергия България капитализира географското си положение и би могла да получава значителни приходи. По мое лично мнение би било много полезно в изграждането на инфраструктурните връзки да се включат и чуждестранни инвеститори от ЕС с оглед подобряване на мениджмънта и разходването на средства.

Според Казанджиев е нормално България, Румъния, Гърция и Унгария, а в бъдеще и Сърбия и Македония, да участват в съвместно изграждане на терминал за втечнен природен газ на гръцкото крайбрежие, който да гарантира доставките за всички страни в региона и да избегне всички зависимости от „стационарни тръби“.

Експертът коментира, че преговорите между Русия и Турция за газовите цени напомнят ситуацията след строежа на „Син поток“:

Турция, след изграждането на „Син поток“, отказа да закупува скъп руски природен газ и Русия се принуди да намали цените. В случая се наблюдава подобна ситуация. Много е вероятно Русия, с оглед на геополитическите си цели, да направи някои отстъпки на Турция. Нормално е всяка страна да се възползва от геополитическото си и геостратегическото си местоположение.