Митовете за българската икономика

България няма износ и не е конкурентоспособна. Това са два мита за нашата икономика и доказателството са данните от последните години. „Възстановяването на икономиката у нас е почти изцяло от износ на стоки и услуги, а не от вътрешно потребление. Имаме огромно количество износ. Явно в икономиката става структурна промяна, но не на държавно равнище, а на частно. Вторият мит е, че България не е конкурентоспособна. Това не е вярно. Експанзията на износа в последно време е устойчива, т.е. има увеличаване на експортната база, което в резултат от промяната на структурата на инвестициите”, каза Любомир Митов, главен икономист за Централна и Източна Европа на UniCredit.

Именно поради засиления износ, по-добрият от очакваното ефект от спада на цената на горивата и оттам на енергията, икономиката на България ще се развива по-добре през тази година в сравнение с очакваното. От 1.9% до 2.1% е прогнозата за ръст на БВП на България за 2015 г.

Митове съществуват и относно някои рискове пред България. Съдбата на Гърция ще окаже влияние, но не толкова силно, колкото си го представяме. Първият риск е друга наша съседна държава – Турция, който е сред основните икономически партньори на България. Ниските нива на вътрешни спестявания са сред основните причини за дефицит по текущата сметка. Чуждестранните вложения остават ниски. Изостават инвестициите в развитието на човешкия капитал. Също така се наблюдава нарастваща намеса на държавата в икономиката.

Положението в Русия и Украйна също дава своето негативно отражение върху икономиката.

Що се отнася до България, това да се гледа на страната като на някаква трагедия, не е правилно. Развиват се информационните, бизнес услугите и кол центровете. Растежът на тези сектори можеше да е още по-голям, ако местното население знаеше малко повече езици.

В данъчната политика също се наблюдава напредък. „Има съществено подобряване на сигурността на данъците. Дали това е борбата с контрабандата, дали това е по-добрата работа на НАП, дали има една сива икономика, която започва да плаща повече, това ще узнаем по-нататък. Данъчното събиране е полезно, защото създава повече пари, които могат да се харчат след това, но и създава малко по-равно поле на действие на фирмите, защото досега тези, които плащаха бяха в неравностойно положение”, коментира Митов.

Има един вътрешен, чисто български, риск. Истината е, че за да продължим да имаме достатъчно устойчив икономически ръст и да има конвергенция на доходите в ЕС, сегашното равнище на икономиката не е достатъчно. Необходимо е качествено ново равнище, което изисква структурни реформи. За съжаление, те не са налице. България е имала два епизода на структурни реформи. Първият 1999-2001 г., когато се приватизираха банките, затвориха се публичните предприятия. Вторият – преди да влезем в Европейския съюз. След това структурни реформи не са правени. „Поглеждайки графиката на българския икономически ръст, това са двата периода, в които имаме ефект от тях. Другите елементи на ръста, които ни трябват, ги нямаме. Качеството на работната ни сила е едно от най-ниските в ЕС като образование и съответствие на образование и това, което търси пазара. Основната част от безработните са хора без образование, които не са без работа, а такива, които е невъзможно да бъдат наети на работа. Този въпрос не може да се реши с мерки за временна заетост. Инвестиционният климат не е трагичен, но не е и от най-добрите. Основният проблем е съдебната реформа”, допълни Митов.