Когато работодателите са неподготвени

Компанията Human Capital Store продължава своя проект за обратна връзка с хората, които кандидатстват за работа, с цел подобряването качеството на услугите. Оказва се, че да си работодател също е изкуство. До каква степен го владее всеки един ясно си проличава, когато трябва да проведе интервю с кандидат за дадена позиция. Ето какво е направило впечатление на Иван Димитров, докато е бил на интервюта за работа.

Human Capital Store: Здравейте, Иван! На каква длъжност търсите или наскоро сте търсили свободна работна позиция?

Иван Димитров: Здравейте. Ориентиран съм в сферата на експорта. Търся работа на позиция мениджър експорт или търговски директор.

Human Capital Store: Колко години трудов стаж имате в тази сфера?

Иван Димитров: 17 години.

Human Capital Store: Защо си търсите нова работа?

Иван Димитров: Причината е, че в момента имам работа, но се опитвам да избягам от рутината. Във фирмата, в която работя, съм вече 10 години и започвам да си мисля, че по-нататъшното ми професионално развитие тук е невъзможно. Търся посока и начин да продължа да се издигам в кариерата си.

Human Capital Store: Какво е основното, което правите, за да намерите подходяща нова работна позиция?

Иван Димитров: Чета доста. Най-вече статии. Също така се абонирах за един вътрешнофирмен сайт, в който постоянно се обновяват новите работни позиции.

Human Capital Store: Сещате ли се за случай, който да отразява добра практика за подбор на персонал?

Иван Димитров: Не. За съжаление, няма такъв.

Human Capital Store: Добре. А за лоша практика? Има ли такъв случай, който ви е показал наистина неподходящ подход в подбора на персонал?

Иван Димитров: Да. Мога да дам следния пример с мен самия. Бях на интервю за търговски директор, най-желаната от мен работна позиция. Това обаче беше силно казано интервю. По-скоро подигравка с кандидатите. Всъщност, интервюто беше лишено от всякаква логика и организация. И на всичкото отгоре се водеше от самият управител на фирмата, който си позволяваше да пуши, докато разговаря с кандидатите. Управителят постави силен акцент върху това колко малко пари са няколко си милиона, които фирмата губи поради това, че той в момента изпълнява (но явно не добре) ролята и на търговски директор. Той не успя да ми отговори на въпроси, свързани с текучеството и ротацията на служителите във фирмата. Като една от основните задачи за позицията Търговски Директор, Управителят определи да се организират вечерите на колегите, които ни посещават от офиса майка в чужбина.

В този, леко махленски разговор, реших да задам по-сериозен въпрос във връзка с това защо от фирмата си търсят нов човек. Отговорът бе още по-несериозен. Управителят говори около 5 минути как бил затрупан от задачи, как не можел да си намери по принцип човек по негов вкус, как неговият колега се пенсионирал. В крайна сметка аз лично не чух нищо съществено.

Ако трябва да съм честен, управителят сам по себе си не зададе никакви въпроси. През повечето време говореше той, твърдейки, че основната му задача е да е ми обясни повече за конкретната длъжност.

Между другото, тук е мястото да отбележа, че на самата обява дори не беше обявено името на фирмата. На моя въпрос каква е причината за подобен подход, управителят ме озадачи още повече с отговора „Ами да, направихме го, защото миналият път не се явиха много хора“ .

Аз леко започвах да губя търпение, а и интересът си, но все пак попитах как процедираме по-нататък в самия подбор и той ми обясни, че ще ми „звънне“, „Ще имам назначен тест по английски език“, защото видите ли, той ми вярва, че разбирам английски, ама знаело ли се, всякакви хора идвали при тях, а аз ще отговарям за 10 държави все пак. Завършихме с няколко въпроса към мен, но те бяха свързани само с очакванията ми на заплата. И цялата тази работа приключи дотук, тъй като от фирмата не ми се обадиха.

Сещам се и за друг, не по-малко подходящ пример за лоша практика при подбор. Този път кандидатствах за другата желана от мен позиция, а именно за мениджър експорт, отговарящ за руския пазар. И тук обаче интервюто видимо не беше предварително планувано и организирано. Срещнах се с млад човек в една огромна зала. Това беше синът на собственик на известна българска фирма с над 20-годишен опит на пазара, като той заемаше позицията на изпълнителен директор. Човекът започна да се хвали със западното си образование, като намекна, че то е причина да не е на ти с руския език. Разговорът доста се проточи, защото постоянно му звънеше телефона и той вдигаше и обясняваше, че е в интервю, не можел да се обяснява сега и т.н.

И на това интервю не беше отправен никакъв съществен въпрос към мен, но пък получих странния коментар колко много се учудил директорът като разбрал, че толкова квалифициран кадър кандидатствал по тяхната обява... Сами можете да си направите извода какво изпитах. В същото време, младият човек хвалеше доста нашироко фирмата – логистичният й отдел, производството, развитието по посока Русия, което обаче е сложно за него поради езиковата бариера – и няколко думи за фирмените проблеми.

Продължи се с плеяда как някой си по-възрастен служител ходил с него на командировки, защото владеел руски. Тогава си помислих, че въпросният по-старши служител е бил кадърен и исках да видя как постъпват с такива хора във фирмата. Попитах защо той е напуснал и разбрах: въпросният опитен, рускоговорящ служител работел на всички празници – и руските, и българските – а освен това командировките му достигали 150 дни. Продължих разговора в същата посока. Попитах защо тогава фирмата не предпочете по-млади кадри, те ще имат по-малко претенции. Човекът ми обясни, че „руснаците искали някого на положение, другите не ги взимат насериозно“. И се върна пак на темата с хваленето. На мен започна да ми омръзва, когато ме пита дали имам някакви въпроси. Казах следното: „Имам два въпроса: Първо, ще има ли въпроси към мен и второ, ще има ли второ интервю“. Получих следните отговори: въпроси няма да ми се задават, но пък ще имам тест с неговия баща и с финансовия директор на фирмата. Тестът определят финансовите ми знания, представете си, но каквото и да е станело, дори да не мина до него, ще ми се обадят. Така и стана. Обадиха ми се да ми кажат, че не съм одобрен.

Human Capital Store: Какво трябва да притежава една фирма, за да  приемете дадена позиция в нея?

Иван Димитров: Най-важното е да видя, че фирмата, в която евентуално ще работя, е сериозна, тоест служителят, с който говоря знае за какво става въпрос. Искам да се проведе един интелигентен разговор, на едно интелектуално ниво и от двете страни. Освен да получа нужната информация, искам и да усетя как разговорът върви, за да видя, че си пасвам с тази компания. Не одобрявам пресирането. Предпочитам да се даде възможност на кандидата да помисли, за да прецени трезво за себе си какво му се предлага и дали го устройва, като под предлагане имам предвид и възможност за бъдещо развитие.

Human Capital Store: Как проучвате евентуалния си бъдещ работодател?

Иван Димитров: Тъй като контактите ми са доста широки ( от различни сфери на бизнеса) смея да твърдя, че едва ли би се намерил работодател, който да не успея да проуча. В днешно време интернет е богат източник на информация в подобни случаи. Търговският регистър също предоставя такъв тип информация.

Human Capital Store: Бихте ли отправили послание към всички, които по един или друг повод ще прочетат интервюто?

Иван Димитров: Да, бих им казал да не се отказват и да не се ограничават само с обяви за работа в България, защото вече е повече от възможно и лесно да подавате кандидатурите си и в чужбина. И още нещо: този, който иска да работи, ще си намери работа!

Human Capital Store: А специалните ви препоръки към нас, към проекта „Кандидатите споделят“?

Иван Димитров: Бъдете оптимистично настроени! Усмихвайте се!