КЗК видя картел в исканите от Ангелкова минимални цени за нощувки

В Комисията за защита на конкуренцията - КЗК е образувано производство, по искане на Министерство на туризма - МТ за изготвяне на становище от КЗК относно съответствието с правилата на конкуренцията на предложение за създаване на минимални цени при категоризираните места за настаняване.

Въвеждането на минимални цени за настаняване би довело до същия ефект, какъвто би имал картел между всички хотели в България. КЗК счита, че определянето на минимални цени при категоризираните места за настаняване би ограничило ценовата конкуренция между хотелите. Минималните цени не могат да бъдат гаранция нито за качество, нито за спазване на изискванията за съответната категория хотели, нито, че хотелиерите биха инвестирали тази допълнителна печалба в повишаване на качеството на предлаганите услуги.

Цените за настаняване зависят от много други фактори, освен категорията, поради което е практически невъзможно да бъде определена една минимална цена за категория, която да е адекватна за всички случаи. Най-добрият начин за определяне на цените е това да става в резултат на естествените пазарни механизми, които отразяват пресечната точка между търсенето и предлагането.

Предоставените от МТ данни за заетостта на хотелите показват постоянно и значително незапълване на капацитета на местата на настаняване и са индикация за наличие на свръхпредлагане. Ефективната конкуренция не означава поддържане на неефективни участници на пазара. Целта на конкуренцията е да се стимулира ефективността чрез предлагане на по-качествени услуги на по-ниски цени с цел привличане на повече клиенти.

Поддържането на неефективни хотели не би следвало да бъде за сметка на потребителите. Освен това, е много вероятно определянето на минимални цени да доведе до отлив на туристи и съответно да постигне точно обратния на търсения ефект, а именно понижаване на приходите на хотелите.

КЗК счита, че определянето на минимални цени при категоризираните места за настаняване не може да постигне нито една от преследваните регулаторни цели, а в същото време съществуват други механизми, с които те да бъдат постигнати, без да се ограничава конкуренцията. Високо качество на предлаганите услуги по настаняване може да бъде осигурено чрез контрол по отношение на спазването на изискванията за съответната категория.

Важно значение за противодействие на т.нар. "сив сектор" се очаква да има бъдещата Единна система за туристическа информация (ЕСТИ), даваща възможност за обмен на данни в реално време по защитени канали между МТ, НАП, МВР, общините и хотелските рецепции. По отношение на предлагането на цени под себестойност са приложими съответните разпоредби от ЗЗК.

МТ разглежда възможността за минимални защитени цени при категоризирани места за настаняване т.е да бъдат фиксирани минимални цени на нощувка за всяка от категориите места за настаняване и тези цени да служат като основа за минимално данъчно облагане. Според МТ това ще спомогне за изсветляване на т.нар. сив сектор и по-добра регулация на пазара, по-голяма сигурност за малкия и среден бизнес и по-високи приходи към националната данъчна система.

В хода на проучването по преписката, КЗК изиска становище от Министерство на туризма, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Българска асоциация на туристическите агенции, Асоциация на българските туроператори и туристически агенти, Българска национална асоциация "Активни потребители".

На официалната страница на КЗК е публикувано и цялото Решение № 529 на Комисията за защита на конкуренцията.