Китайските туристи харчат по 350 USD на ден

Китайските туристи харчат по 350 долара на ден. За много страни по света те са мощен икономически фактор и са се превърнали в политически коз в ръцете на Пекин: който не слуша Китай, няма да се радва на китайски туристи.

Знаете ли кога се провежда "най-голямото годишно преселение на народите"? Отговорът гласи: през т.нар. "златна седмица" в Китай. В началото на октомври 700 милиона китайци се отправиха на път. Седем милиона от тях - в чужбина.

"Златната седмица" се провежда винаги след националния празник на Китай - Денят на провъзгласяването на републиката, който се чества на 1 октомври. Тя е изобретение на китайското правителство и бе въведена през 1999 година по повод 50-годишния юбилей на народната република. "Златната седмица" трябваше да насърчава преди всичко вътрешния туризъм. Само че през годините китайската средна класа ставаше все по-благосъстоятелна и бързо откри и радостта от пътуванията в чужбина. Днес редица страни разчитат на китайските туристи. И то не само по време на въпросната седмица.

По 350 долара на ден

През 2018 година 156 милиона китайски граждани ще пътуват в чужбина. Предпочитаните от тях дестинации са съседен Тайван, Япония и Виетнам. В последно време обаче все по-чести стават и пътуванията им в Европа, Северна и Южна Америка, както и в Австралия. "Китайските туристи са много важни за нас, защото пристигат на големи групи и харчат четири пъти повече пари в сравнение с туристите от другите държави", казва президентът на испанско-китайската туристическа организация ATEC.

Китайците са особено щедри по време на градските туристически обиколки. Средно те харчат по 350 долара на ден - за храна, облекло, козметика и бижута. Много туристически агенции организират специални пътувания за китайци. Франция например кани китайските туристи на дегустации на вино в Бордо. Федералната провинция Саксония пък залага на Бах и на прочутата Земперопер.

В ЕС китайските туристи са добре дошли. В Общността туризмът генерира 10% от БВП, а в сектора са заети близо 25 милиона души. Туристическият бум обаче има и своите сенчести страни. Европейски дестинации като Венеция или замъкът Нойшванщайн се задъхват от китайския наплив, а на други места туристическият бум застрашава естественото равновесие - оризови полета в Тайланд и Виетнам биват бетонирани; хотелите и ресторантите никнат като гъби; туристическите лодки замърсяват въздуха; кораловите рифове се съсипват. На индонезийския остров Бали вече има недостиг на прясна питейна вода. Да не говорим за замърсяването на природата. Ваканционните селища на Бали употребяват 65 процента от наличната на острова вода. Местните хора гледат със загриженост на масовия туризъм от Китай. Само през последните две години броят на китайските туристи на Бали се е увеличил от 986 000 на 1,4 милиона. Природозащитниците вече бият тревога.

Всъщност, немалка част от парите на китайските туристи попадат отново в китайски ръце. Така например по-възрастните китайци резервират пътувания ол инклузив при китайски туроператори, които развеждат клиентите си от една забележителност към друга и от един магазин в друг. Много често тези магазини са пряко или косвено в китайски ръце. Голяма част от приходите се вливат без обмяна на валута чрез китайски апликации за разплащане като "Alipay" директно в китайски банкови сметки. Местните жители наричат тези туристи "Zero-Dollar-Tourists", защото те не им носят никакви печалби.

Сега китайското правителство планира да засили контрола върху китайските туроператори. Туристическият бум е важен политически коз в ръцете на Пекин. Така например Китай успя да принуди две големи американски авиокомпании да зачеркнат от сайтове си Тайван като самостоятелна държава - въпреки протестите от Вашингтон. А след като Сеул разреши на американците да изградят противоракетна система в Южна Корея, китайското министерство на туризма прекрати груповите екскурзии да Южна Корея.

И търговците в САЩ тъгуват по китайците

Според Централната банка на Южна Корея, китайският бойкот е коствал на страната 0,4 процента от нейния БВП. Вероятно Пекин ще използва туризма като оръжие и в сегашния търговски спор с Доналд Тръмп. През 2016 година китайските туристи съставляваха третата по големина група чуждестранни туристи в Америка. През същата година само търговците на дребно в САЩ са спечелили от китайските туристи около 35 милиарда долара. В резултат на избухналия търговски спор резервациите за пътувания в САЩ за тазгодишната "Златна седмица" са били с 45% по-малко, отколкото през 2017.