Временната заетост не води до постоянна

От няколко седмици Конфедерацията на германските профсъюзи (DGB) лобира срещу временната заетост, подлагайки на съмнение въпроса дали този механизъм на заетост функционира успешно, пише Дойче Веле.

Временната заетост във Федералната република е във възход през последното десетилетие с около 900 000 служители, които са наети от 17 500 агенции за временна заетост. Предишното правителство при управлението на канцлера Герхард Шрьодер проправи пътя за това временният персонал да стане неразделна част от германския пазар на труда. Шрьодер първи предположи, че облекчаването на пазара на труда чрез повишаване на временните работни места не само ще го направи по-гъвкав, но и ще помогне на компаниите с допълнителна работна ръка в пикови периоди на бизнеса. Той също така беше един от първите, които предположиха, че временната заетост може да бъде трамплин към постоянна заетост, възможност, която беше приета и от настоящото правителство на канцлера Ангела Меркел.

„Работата на временен договор е много важен инструмент за пазара на труда. Нашите проучвания показват, че около една трета от временните служители в крайна сметка намират нормална работа ", каза Марсел Спекър, говорител на Асоциацията на германските агенции за временна заетост (iGZ).

От друга страна, Флориън Лемър от Нюрнбергския институт за изследване на заетостта твърди, че временната заетост не е толкова добър механизъм.

"Наистина този вид труд дава възможност на безработните да направят първата крачка, но не ги води много далеч. Само някои от тях успяват да направят значителен скок след това", казва той. Около 30% от всички временно наети служители си намират работа извън сектора вследствие на тяхната временна заетост. Но когато се вгледате в истински „проблемните групи” - дългосрочно безработните лица, всъщност остават 7%.

"За съжаление сме далеч от предвидения принцип на равно третиране, определено от закона, според който временно заетите и постоянният персонал трябва да ползват еднакви условия на труд," каза Александър Херцог-Щайн от Института за икономически и социални изследвания (WSI).