Саша Безуханова: В България има качествен персонал

- Госпожо Безуханова, наблюдава ли се пренос на начина на управление на персонала от представителствата на чуждестранните компании у нас от българските фирми.

- Да, категорично.

- Колко време беше необходимо на българския бизнес, за да започне да прилага този начин на управление?

- Трудно е да се обобщи, но за компаниите, които имаха „ококорен” мениджмънт и бяха по-отворени за трансформации, периодът беше много кратък, защото те буквално попиваха този тип практики и възможности за това да оптимизират управленския си модел, който получаваха като знания от чуждите компании в тези първи години. Сега, разбира се, има една система от квалификационни курсове, система от много добри възможности за обучение и управленски постквалификации, които позволяват да се добиват такъв тип знания. В това отношение средата вече е по-зряла, но през първите години този процес беше много бърз.

Разбира се, има инерция на средата. И до ден днешен има потребност някои от практиките да се оптимизират и това ще създаде конкурентност специфична за малкия и среден бизнес, където обикновено няма критична маса.

- От гл.т. на кандидата за работа, дадена позиция в представителство на чуждестранна фирма в България е много по-атрактивно, отколкото същата в местна компания. Как е възможно да се избегне подобна ситуация?

- Не споделям до край това разбиране, защото преди малко (бел. ред. интервюто е дадено по време на изложението „Кариера в България. Защо не?”) видяхме примери на компании, които са чисто български, с български мениджмънт и които правят изключително значими и качествени продукти, качествен бизнес, компании, реализирани на световния пазар. Те са със сигурност много добро място за работа за млади хора и хората с такъв тип нагласи ги предпочитат. Аз лично не мисля, че чуждите компании имат предимство.

Разбира се, не би трябвало да се обобщава, но чуждите корпорации дават достъп до добри практики, до кариера в чужбина, което понякога се оказва предимство.

- Компаниите, които са в България имат ли практика да изтеглят част от персонала си в представителствата си зад граница?

- Нашата компания няма такава практика. Напротив, ние изнасяме много повече дейности към България, защото има качествен персонал тук. В големите корпорации имат интерес да организират така средата си, че там където има най-добър ресурс от квалифицирани хора, те да концентрират свои дейности. България е такова място – отвъд разбирането, че образователната ни система може би е изостанала сравнено с някои западни университети.

Българите са изключително талантливи хора. Попаднали в добра професионална среда, те дават много добри резултати и нашият опит е такъв. Ние, държавата, обществото трябва да се погрижим за това да увеличим капацитета от места за обучение, за да имат повече хора възможност достъп до образование. Това е също много важна задача.

- Възниква обаче друг въпрос – един качествен служител няма ли да даде по-качествен продукт в една по-качествена среда, каквото се смята че е западната?

- Ние нямаме такъв опит. Разбира се, че вътре в компанията може да направиш кариера навън, но зависи от типа компания. Зависи какъв тип дейност се прави.

- По отношение на българите, които се връщат от чужбина в България, защо се наблюдава тенденция толкова трудно да си намират работа и да успяват да се реализират тук?

- Мисля, че и днес стана дума за това. Първо ние не трябва да ги разделяме българи, върнали се от чужбина и деца, които са завършили образованието си тук.

Има общи пазарни тенденции. Вероятно тези момчета и момичета, които идват от чужбина, имат по-високи очаквания, отколкото пазарът в България може да им предложи. Често се прави сравнение между номиналната заплата, която те биха получавали и там и тук, но истината е, че трябва да се направи една почтена оценка за това със заплатата, която получаваш в България какъв живот може да си осигуриш и може ли да си го осигуриш в чужбина с парите, които вземаш там от гл.т. на обща издръжка, разходи, възможност за кариера, достъп до интересни позиции и твоят комфорт да бъдеш в средата си. Така че, според мен това е истината по въпроса.