Модерни роби или спасители на икономиката?

Агенциите за гъвкава и временна заетост бележат бум в Германия. Близо 2% от всички трудещи се са дадени "под наем" на различни предприятия, които имат временна нужда от допълнителна работна ръка. Кой печели от това, пита Дойче веле.

Близо 900 хил. души в Германия са регистрирани към различни частни фирми - посреднически агенции за временна заетост. Те дават работната ръка под наем - на фирми и предприятия, изпитващи временен глад за работници. Идеята на политиците, въвели навремето тези гъвкави форми на заетост, беше следната: германската икономика трябва да е в състояние да реагира по-гъвкаво на конюнктурни колебания, а безработните, покрай временния контакт с някое предприятие, да получат възможност за започване на постоянна работа. Идеята несъмнено е добра, но как беше реализирана?

Повечето от фирмите, ползващи подобна работна ръка "под наем", твърде бързо осъзнаха гигантския потенциал за икономии, който тя предлага. Защото по отношение на тези работници не важи правилото: за равен труд - равно заплащане. По правило техните надници са значително по-ниски от тези на редовния състав. Известен е примерът с веригата дрогерии "Шлекер", която преди години направи опит да прекрати договорите на постоянно назначените си служители, за да ги назначи впоследствие като "помощен персонал" на временен договор с около 30% по-ниско заплащане. Подобни хватки междувременно са забранени със закон.

Работници "втора категория"

Големият проблем обаче си остава, защото временно наетите работници си остават "втора класа". Твърде често се случва да не им плащат никаква заплата по време на пробния период и да не им предлагат трудов договор и по-късно, когато започнат редовно да работят за въпросната фирма. На всичкото отгоре от тези хора се очаква да работят и в събота и неделя, когато редовният състав си почива, както и вечер или по празници. Но не винаги срещу допълнително заплащане.

Не са рядкост надници от по 5 евро на час, а с такива доходи никой в Германия не може да си плати месечния наем и другите разходи. Затова се налага повечето от "гъвкаво наетите" да бъдат субсидирани от Германската агенция по труда, която им плаща парични добавки. Ежегодно държавата плаща по 500 милиона евро подобни надбавки. Така излиза, че тя поема финансови задължения, които би трябвало да се носят от фирмите. Новите форми на гъвкава заетост де факто създадоха огромен ниско платен сектор в икономиката, който е изгоден за работодателите и посредниците.

Гъвкавата заетост би могла да бъде обаче и шанс. Например по време на криза, когато фирмите се налага да правят съкращения на работна ръка. Твърди се, че успехите на Германия в сегашните кризисни времена до голяма степен се дължат на наличието на сектор за гъвкава заетост. В последно време постоянно се работи и за подобряването на рамковите условия на труд по временните договори. Вече има по-строги закони срещу измамите, въведен беше специален "морален кодекс" за посредническите фирми, а отскоро и минимални надници от 8,19 евро на час. Агенцията по труда, на свой ред, зачести проверките на посредническите агенции, за да бъдат изключени възможностите за злоупотреби.