Задължителното пенсиониране - дискриминация или панацея

Задължително пенсиониране – това предложи депутатът от БСП Милко Багдасаров преди дни. Днес пред бТВ той обясни, че идеята е да бъдат отстъпени работни места за младите хора, така че да се намали нивото на безработица, както и да се задържи младото поколение у нас. Идеята се родила на среща в Крумовград и то от хора в пенсионна възраст.

„Над 95% тези хора бяха в пенсионна възраст, но поставиха въпроса какво да правят децата им, които стоят без работа”, каза народният представител и поясни, че броят на държавните служители към момента е около 97 000. Получаваната от някои от тях заплата възлизала средно на около 1000 лева, докато един млад кадър се назначавал едва на около 500 лева. А ниското заплащане отблъсквало младите хора от чиновническата работа.

На противоположната позиция – срещу задължителното пенсиониране, застана Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ. „Наличието на такова пенсиониране в кодекса е дискриминация по възраст. Доколкото имат сили, дават количество и качество и са търсени от работодателя, хората трябва да могат да продължат с работата си. Даването на право за пенсия не лишава от друго право – на трудова заетост. Да се решават социални проблеми през интересите на едни или други хора не е правилно”, смята Христов.

Репортаж на телевизията разкрива какво смятат по въпроса за предложението за задължително пенсиониране в най-бедния регион на страната – Северозападния.

От 8 години Елена Николова работи в Областна администрация - Враца. Определя ангажиментите си не толкова като тежки, колкото като специфични. „Правя актове за държавна собственост, отписвам имоти държавна собственост, правя обстоятелствени проверки за липса на актове за държавна собственост”, казва тя.

Ако предложението за едновременно пенсиониране и освобождаване на работното мястото се приеме от депутатите, това означава, че след няколко месеца на стола на Елена трябва да седне млад специалист. Например Ива Николова, която е завършила финанси, но е на борсата. „В самия регион във Враца си е трудно намирането на работа, перспективата е в София”, посочва младата жена.

Елена в никакъв случай не смята, че трябва да спира развитието на младите хора, но не вижда нищо лошо в това да продължи да работи в Областната управа и след пенсионирането си. Според нея проблемът с безработицата у нас няма да се реши с чистка на „старите" кадри. „Безработицата - прекрасно се знае и от неинформираните хора, че би се намалила с развитие на икономиката. Няма ли икономика, как ще се намали безработицата?!”, коментира тя.

Във врачанското кметство едва 10 на сто са младите хора до 30 години. И кметът би искал да са повече, но истината е, че ниското заплащане отблъсква младите.

„Това всъщност като цяло е проблем за общинските администрации, за съжаление нивото на заплащане не е атрактивно и млади хора, добри експерти, които започват трудовата си кариера, демотивирани от недоброто заплащане, напускат, след като вече държавата и общината са инвестирали в тях”, казва инж. Николай Иванов, кмет на Враца.

Проблемът е и в това, че армията на безработните, регистрирани в бюрата по труда, изобилства от завършили средно и основно образование, а за тях трябват работещи фабрики.

Екипът на бТВ предложи хипотетично на 23-годишния Тихомир Георгиев да кандидатства за работа в общинска или областна администрация. Офертата обаче предизвиква усмивка на лицето му. „В такива структури кой мислиш, че работи - предимно хора, които са с връзки, за тях са хубавите работи, за нас остава каквото се намери”.

Тихомир е подал документи за работа в Англия. Ако го одобрят, младежът реално би намалил безработицата у нас, макар и само с един човек