Искането на Радев за референдум за еврото влиза отново в парламента

Предложението на президента Румен Радев за провеждане на национален референдум относно въвеждането на еврото ще влезе в парламентарна зала, след като председателката на Народното събрание Рая Назарян „размрази“ процедурата.

Искането на държавния глава е подадено на 12 май, но едва на 28 ноември Назарян го е разпределила по четири комисии – правна, за прякото участие на гражданите, по бюджет и финанси и по европейските въпроси – за да бъде подготвено за гласуване в пленарна зала, пише Dir.bg.

Това се случва след решението на Конституционния съд, който постанови, че предишната председателка на парламента Наталия Киселова е нарушила Конституцията, като самоволно е отказала да подложи предложението на президента на гласуване. Според КС тя не е имала право да взема решение вместо депутатите.

Въпреки това Киселова заяви, че би повторила действията си, аргументирайки се с „евроатлантическия път на страната“. След решението на КС от ГЕРБ настояха, че Радев трябва да внесе документите отново, тъй като Киселова ги била върнала. Радев опроверга тази теза, заявявайки, че документите никога не са напускали деловодството, и дори предложи да даде входящия номер, ако управляващите „не могат да го открият“.

Парламентът трябва да реши дали ще допусне референдум с въпроса:

„Съгласни ли сте България да въведе еврото през 2026 г.?“

Въпреки подновената процедура, шансът референдумът да бъде одобрен е минимален. Управляващото мнозинство около кабинета „Желязков“ разполага с 131 гласа, което е достатъчно да отхвърли предложението. ПП–ДБ, които подкрепят ускореното влизане на България в еврозоната, също ще гласуват против насрочването на референдум, дори ако ДПС–НН не дадат подкрепа този път.

Допълнителен аргумент срещу провеждането на референдум е времето – според юристи дори референдумът да бъде одобрен, той няма как да се проведе преди 1 януари, когато еврото така или иначе трябва да бъде въведено. Вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че „времето е изтекло“, но парламентът е длъжен да доведе процедурата докрай, както изисква решението на КС.