Скандални промени за мултифондове се правят от отиващ си парламент

Министерство на финансите внесе спорни лобистки промени за мултифондове и намаление в броя и на стойността на пожизнените пенсии, плащани от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.

Най-малко дискусионно е, че промените във фазата на изплащане на пожизнените пенсии се внасят от финансовото, а не от социалното министерство. Фазата на изплащане на пенсии преди години бе подготвена, уредена и приета от социалното министерство и не е ресорна на финансовото министерство. А за да се случат промените на тъмно, Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ЗИД на КСО) се внася след оставката на кабинета, като периодът от 30 дни за обществено обсъждане е избран по време на 10 почивни дни за Коледа и Нова година, без да има направени и представени анализ на пенсионната система и т. нар. “пътна карта“, както бе обещано.

До какво ще доведат промените в Кодекса за социално осигуряване?

Във фазата на изплащане в резултат на предложените промени ще намалеят броя на пожизнените пенсии и тяхната стойност, плащани от пенсионните дружества, което не е в полза на хората. Във фазата на натрупване се предвижда въвеждане на т.н. „мултифондове“. Без да има значителна изоставане на доходността в България, а за пример е взет такъв модел в Хърватия. Не се взема съществената разлика между двете държави, а именно, че в България основно банките сменят на около 400 000 партиди дружеството и прехвърлят над 1 милиард евро всяка година между фондовете, което може да доведе реализацията на този модел в България до гротеска. В Хърватия подобно влияние на банките върху дейността на пенсионни фондове е елиминирано.

Според икономиста д-р Любомир Христов предложените изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване трябва да бъдат оттеглени и преработени из основи, защото са неадекватни, контрапродуктивни, примитивни и морално остарели. Трябва да се увеличи броят на подфондовете, така че да обхване изцяло спектъра от рисков апетит на осигурените, казва той пред „Труд нюз“. Рисковият профил на подфондовете трябва да бъде по-добре дефиниран като се добавят долни граници на инвестиране в акции и други спекулативни активи. В противен случай многофондовата система създава предпоставки за подвеждане и заблуждаване на осигурените относно рисковия профил на инвестиране на техните вноски.

„Необходимо е да се въведе по-гладка траектория за промяна на степента на риск в подфондовете. Трябва да се въведат изисквания към въпросниците за определяне на подходящия подфонд за всеки осигурен, като минималното изискване е тези въпросници да бъдат сертифицирани като психометрични, т. е. валидни и надеждни“, обясни Христов.

Според него е необходимо да се опростят и драстично намалят таксите на пенсионните фондове като първоначалната такса и таксата, изчислявана върху дохода от инвестиране, отпаднат, а ежегодната инвестиционна такса бъде ограничена до 0,20% от активите на съответния подфонд от 1 януари 2027 г. в съответствие с добрите практики в Швеция. Освен това да отпадне служебното разпределение на осигурените между пенсионни дружества, като неизбралите изрично пенсионен фонд бъдат насочени към един пенсионен фонд, публично управляван при минимални такси в съответствие с напредничавия и доказал се в практиката през последните 30 години шведски опит.

Любомир Христов смята, че трябва да се запази техническият лихвен процент във формулата за изчисляване на първоначален размер на пенсия от пенсионен фонд в съответствие с актюерската математика и актюерската практика.

По думите му многофондовата система може да увеличи, но може и да намали доходността на осигурените в пенсионните фондове - въпрос на шанс. Многофондовата система, както се предлага, не е в състояние да донесе достатъчна доходност, за да се изравнят две пенсии с една от държавното обществено осигуряване. Дори и да се увеличи доходността занапред, пенсията от една и съща натрупана сума ще се намали в сравнение с действащия Кодекс за социално осигуряване. За мен остава изводът, че и преди, и след мултифондовете две пенсии са по-малко от една. Затова при първа възможност подавам заявление в НАП за отказ от УПФ и прехвърляне на осигуряването си само в държавното обществено осигуряване (освен ако се осигурявам продължително върху минимален осигурителен доход), коментира още той.

Д-р Любомир Христов има над 30 години опит като ръководител, изследовател и преподавател в публичния и в частния сектор. Той е бил изпълнителен директор на Централен депозитар, съветник на изпълнителния директор на Световната банка, главен икономист и член на Управителния съвет на БНБ.