Почти 25 000 граждани на трети страни са пристигнали за работа у нас

Агенцията по заетостта (АЗ) е издала разрешения и регистрации за работа у нас през 2025 г. на 24 642 граждани на трети страни. Това сочат данните, предоставени от ведомството на БТА. Най-честите сфери на работа са хотелиерство и ресторантьорство, селско и горско стопанство и строителство. Част от чужденците са били заети и в здравеопазването, търговията, транспорта, промишлеността, други – в областта на създаването и разпространението на информация и творчески продукти.

Разрешения за работа от Агенцията по заетостта са получили 1295 граждани на Турция, Република Северна Македония (РСМ) и Индия. Тези за извършване на дейност на свободна практика са седем и са от Руската Федерация, Беларус и Украйна.

Регистрираните за сезонна заетост до 90 дни са били 19 057 души. Те са от Узбекистан, Киргизстан и Турция. За краткосрочна заетост до 90 дни са дошли в България 4211 души от Турция, РСМ и Индия. Регистрираните от АЗ чуждестранни граждани с български произход са били 72, от Сърбия, Молдова и Украйна. Те са работели в областта на търговията, преработващата промишленост, транспорта, складирането и пощите, сочат още данните.

От АЗ уточниха, че има и четири съвместни с дирекция „Миграция“ процедури. Това са Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР), Синя карта на Европейския съюз, „Разрешение на сезонен работник до 9 месеца” (РСЗ) и Разрешение за преместване на лице по вътрешнокорпоративен трансфер.

Съществена необходимост от кадри

Според Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта, данните на АЗ говорят за това, че има повишен интерес за работа у нас от чужденците. Започваме да засилваме този процес за внос на работна ръка, смята тя. Облекчаването на процедурите и намаляването на изискването за документация също е важно, добави експертът. По думите ѝ това се налага заради демографската ситуация у нас. Василева отбеляза и това, че има сфери, които са неатрактивни за българите. Въпреки това не говорим за загуба на наши работни места, коментира експертът.

Кадри от чужбина са в различни сфери – производство, складове, транспортни фирми, посочи Василева.

Попитана дали българите, които могат да се завърнат от чужбина у нас по програмата „Избирам България“ биха могли да задоволят глада за кадри в българската икономика, Надя Василева отговори отрицателно. Хората, които биха се прибрали в България, няма да са достатъчни, смята тя. По думите ѝ няма конфликт между двата процеса.

Очаквани тенденции през 2026 г.

През новата година ще продължат предизвикателствата, свързани с геополитическите процеси и рисковете за снабдителните вериги, коментира председателят на Българската конфедерация по заетостта. Според Василева мениджърите по човешки ресурси трябва да изградят стратегии за привличане и намиране на кадри, които да бъдат по-устойчиви и разнородни. Експертът подчерта и използването на Изкуствен интелект (ИИ). С повече помощ от ИИ бихме могли да имаме повече свободно време, за да обърнем внимание на личния си живот, особено на грижите за здраве, смята Василева. ИИ поема много от оперативната работа, добави тя.