Янкулов поиска от ВАС да сезира Съда на ЕС относно "вечния временен" мандат на фактически и. д. главен прокурор

С депозираната на 24 март т.г. жалба до Върховния административен съд (ВАС) срещу отказа на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да определи временно изпълняващ функциите главен прокурор, различен от Борислав Сарафов, министърът на правосъдието Андрей Янкулов поддържа аргументите си от заседанието на 11 март т.г., че тълкуването на колегията създава държавен орган с потенциално вечен временен мандат, което е конституционно нетърпимо. Янкулов отправя изрично искане до ВАС да отнесе въпроса за решаване до Съда в Люксембург чрез преюдициално запитване от гледна точка съответствие и с правото на Съюза.

Доводите на членовете на прокурорската колегия, че преди вече близо три години, през юни 2023 г., са назначили със стабилен административен акт Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността главен прокурор до избор на титуляр и този въпрос не може да бъде преразгледан, освен на изрични законови основания, превръща временната длъжност в постоянна, без ясно определен срок за заемане. Такава длъжност обаче не може да съществува в една правова държава, в която се спазва принципът на мандатност при упражняване на публичните функции. Това е изрично установено и със задължителното тълкуване на Конституцията, постановено от Конституционния съд по конституционно дело № 12/2010 г., където се казва: „Изключена е безсрочността при упражняване на власт и това е завоевание на демократичната държава. В крайна сметка, всяка власт произтича от суверена и е израз на народовластие. Безсрочността е негово отрицание.“

Във връзка с основния аргумент в жалбата е направен анализ на съдебна практика на Съда на Европейския съюз в развитие – заключение на генерален адвокат от 5 юни 2025 г. по дело C-769/22, по което се дава правно становище, че Съдът в Люксембург следва да започне да прилага защитата на основните начала в правовата държава като съдебен стандарт, по който съдилищата могат да преценяват валидността на решенията за назначаване на висши съдебни органи, и поради това отказът да се преразгледа въпросът за временно упражняване на правомощия на такъв орган е възможно да противоречи на правото на Съюза.

В жалбата са изтъкнати и други доводи: за липса на компетентност на прокурорската колегия на ВСС, тъй като въпросът следва да се реши от пленума; че законът, ограничаващ срока на правомощията на временно изпълняващия функциите, се прилага и към „заварените“ положения на вече назначени такива; че решението на прокурорската колегия е взето в противоречие с други нейни решения, регулиращи сходни случаи на временно изпълняващи функциите на административни ръководители; че е налице вътрешно противоречие в аргументите на членовете на колегията – от една страна приемат, че министърът на правосъдието въобще не може да предлага назначаване на нов временно изпълняващ функциите, а от друга – въпросът е разгледан по същество и се коментира дали е възможно назначаване на друго лице на длъжността, предвид действащата нормативна уредба.

Министърът на правосъдието очаква разглеждане на делото в кратък срок предвид важността на въпроса за правилното функциониране на държавата, както и се надява на внимателен отговор от Върховния административен съд на всички изтъкнати аргументи.