"Българският Чернобил": Нови разкрития за влиянието у нас на най-мащабната ядрена катастрофа

40 години след Чернобилската авария, една книга поставя неудобен въпрос: защо българите се оказват сред най-тежко облъчените в Европа?

„Българският Чернобил“ на проф. Димитър Вацов, е изследване, което хвърля светлина върху действията на властта, закъсняла информация, неефективни мерки и един почти неизвестен „втори радиационен пик“. Много от вас ще чуят за него за първи път.

Митовете, които се оказват лъжа

Един мит е това, че на 1 май хората са ходили под радиоактивния дъжд. Това се оказа фактически невярно, защото чернобилският облак идва над България в ранния следобед на 1 май, когато манифестацията е току-що приключила. Така че не е възможно дъждът, който е валял през този ден да е бил радиоактивен. Това разбира се не оневинява властите, защото на 24 май се организират манифестации, спортни мероприятия текат, на 18 май се провежда маратон "Здраве" в София - 40 000 хиляди са тичали за здраве и са вдигали тежко радиоактивен прах. Стряскащи са цифрите - 340 000 бригадири, изпратени на полето през 1986 г., около 450 000 деца са изпратени да лагеруват по морето през лятото на 86-та, а всичко това са допълнителни дози радиация, които всъщност са поети от най-младите хора, от работниците, от селскостопанските труженици, които работят на открито и постоянно дишат праха. Било събирайки реколтата, било в заводите", коментира проф. Вацов.

Ужасяващи данни

Според него има един много ясен критерии - България по данните на световната организация за атомна енергия на МААЕ е осма по степен на заразяване на територията за цяла Европа. Най-първи са Украйна, Русия, Беларус. След това са скандинавските страни и на осмо място идваме ние. Но ние сме първи по заразяване на щитовидните жлези на децата според научния комитет на ООН за изследване на атомната енергия и сме на първо място по общо облъчване на телата на хората в цяла Европа. И единственото обяснение за тази диспропорция е липсата на мерки или неефективността на мерките.

Радиационният облак тръгва първо към Скандинавските страни, на 28 април шведите откриват радиацията, благодарение на тях става известно, че има такова нещо, тя веднага го казват, поляците казват на 30-ти април, идва на Балканите на 1 май - тук има съобщение, че всичко е наред и няма никаква опасност за населението. Едва на 7 май по телевизията Шиндеров и Пандев - тогавашният санитарен инспектор и тогавашният шеф на комитета за използване на ядрена енергия с половин уста казват, че има повишена радиация и че е добре 3 типа мерки да се вземат - да не се ядат марули, децата да не играят в пясъчниците и по-често да се мият улиците", заяви Вацов.

Още на 4 май българските учени изработват списък с 14 наложителни мерки за лична хигиена, който е депозиран на правителството и е отхвърлен, каза още Вацов.

Според документи на автора от 1 май Висшата номенклатура (200-300 политици) са подложени на специален режим за храна и пиене. Всеки залък от храната им се проверява.

Зимата на 1987 г.

В книгата професорът доказва, че година след аварията млеката и млечните продукти, както и месото и местните продукти у нас достигат нива на радиоактивност, близки до първите дни на аварията в Чернобил.

"Това се случва, защото властите тогава пускат за изхранване на животните през зимния период радиоактивните фуражи, окосени пред май 86-та, непосредствено след дъждовете. Изрично българските учени, атомни физици, радиалози от ВМА, от селскостопанската академия предупреждават многократно още август същата година това да не се прави. Когато виждат, че тръгват нагоре, защото радиоактивността тръгва по животните нагоре още есента на 86-та, през ноември и декември те алармират с доклади, молят да се вземат мерки да се прекрати това нещо, но не им обръщат внимание. Съответно от януари до юни млеката и месото стават радиоактивни за българите.

Защо са давали заразените фуражи на животните - единственото обяснение - нищо да не се хвърля.

Проф. Вацов твърди, че в нито един документ няма изчисления колко кг фуражи е трябвало да закупят от чужбина чисти и колко би струвало това.

Докато хората, живеели по онова време, родителите ни, бабите и дядовците ни, са си казвали колко е лошо, че на 1 май са манифестирали по улиците, когато радиоактивен дъжд е валял и ги е заразявал, а всъщност година по-късно през хранителната им верига е влязло същото огромно количество радиация.

На практика изключително малко са мерките за деконтаминация на храните, т.е за обеззаразяване на храните.

През цялата година е имало тежко радиоактивни продукти, с които сме се хранили, твърди професорът. Това, което са правили е било методът на разреждането - взимаш силно радиоактивно мляко и го смесваш със слаборадиоактивно, за да разпределиш радиацията по-равномерно и да влезеш в нормите - това е било системната държавна политика.