Петър Ганев: Дългът е на 30% от БВП. Ако не вземем мерки, той ще отиде на нива от 45-50% от БВП към 2030 г.

Ако не вземем мерки, най-лошото тепърва предстои. Дългът е на 30% от БВП. Ако не вземем мерки, нашият дълг ще отиде на нива от 45-50% от БВП към 2030 г. - нещо, което се случи в Румъния. В Румъния показаха как за 3-4 години можеш да отидеш от тези нива, на които сме ние в момента, до момента, в който догонваш Германия с 60% дълг. Това каза в интервю за предаването "Още от деня" по БНТ икономистът Петър Ганев, цитиран от novini.bg.

"Високата инфлация носи приходи в бюджета. Те растат с 15-16% на годишна база. Големият въпрос е защо при нарастващи приходи бюджетната ти позиция се влошава? Отговорът е, че разходите са изпуснати и трябва новият редовен бюджет да ги върне под контрол", добави той.

Водещият фактор, оказващ влияние върху цените, според Ганев, е външен и се корени в случващото се в Ормузкия проток. "Това е шок, който не може да се овладее напълно. Може донякъде да се облекчи за рискови групи. Това е шок, който казва, че потреблението малко трябва да се преосмисли. Ако просто излеем една кофа пари и сложим таван на цената, тогава и сигналът "мислете малко, когато потребявате гориво, защото няма достатъчно", изчезва, и ние започваме да се залъгваме и просто да потребяваме нещо, което всъщност струва скъпо на бюджета. Хубаво е да отчетем сигнала. Има проблем с горивата. Ако някъде може да се потребява по-малко, това трябва да се прави. Според мен, хората, които са на дизел, вече донякъде преосмислят своето потребление, тъй като там е по-голямото поскъпване", каза Петър Ганев като уточни, че по принцип идеята с таван на цените е практически невъзможна за осъществяване.
И добави: "Оттук-нататък малко да спрем тази "инжекция", тъй като част от инфлацията идва от експанзията на бюджета и на кредита. Огромни "тръби", които наливат пари в българската икономика през кредит и това води до потребление и до инфлация".

"Фигурата на финансовия министър в най-голяма степен въплъщава визията за управлението на публичните финанси, до голяма степен и за икономиката. От гледна точка на икономиката е много възможно министърът на иновациите и на европейските средства да има по-голяма роля от икономическия министър. Възможно е и двата поста да са слети в един. Когато се търси съкращаване на публични разходи, единият от пътищата е сливането на администрации. Но ако просто ги слеем изкуствено и броят хора остане същият, това няма да свърши работа. Публичните харчове, обаче, са големият проблем. Там ще е първият голям ход на новата власт Разходите за персонал, за администрация са един от големите проблеми", коментира още икономистът.