ЕК предприе правни действия срещу България

Днес Европейската комисия предприе правни действия срещу държавите, които не изпълняват надлежно своите задължения, произтичащи от законодателството на ЕС. Тези решения обхващат редица сектори и имат за цел да осигурят правилното прилагане на законодателството на ЕС в интерес на гражданите и предприятията.

Мерките към България  са в следните пет сектора: околна среда, здравеопазване и политика за потребителите, правосъдие, морско дело и рибарство, както и транспорт.
С ежемесечния пакет от решенията във връзка с установяването на неизпълнение на задължения от страна на държавите членки Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите, които не изпълняват надлежно своите задължения, произтичащи от законодателството на ЕС.

Комисията прие 420 решения, включително 29 мотивирани становища и 12 решения за предявяване на иск пред Съда на Европейския съюз.

Значими случаи на неизпълнение от страна на държави членки

Единно европейско небе: Комисията призовава 18 страни от ЕС да предприемат решителни действия за общо управление на въздушното пространство

Днес Комисията официално поиска от Австрия, България, Хърватия, Кипър, Чешката република, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Обединеното кралство, които членуват в шест различни функционални блока въздушно пространство (ФБВП), да подобрят своите блокове. Функционалните блокове въздушно пространство представляват общо въздушно пространство, организирано според потоците на трафика, а не според държавните граници. Функционалните блокове въздушно пространство са решаваща стъпка към по-ефикасна, по-евтина и по-малко замърсяваща система на въздухоплаване в Европа.

Заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по въпросите на транспорта Сийм Калас заяви: „Най-накрая трябва да преодолеем националните граници в европейското въздушно пространство. Функционалните блокове въздушно пространство са необходим и жизнено важен елемент на единното европейско небе. В момента тези общи въздушни пространства съществуват само на хартия; те са създадени официално, но все още не функционират. Призовавам страните членки да бъдат по-амбициозни и да дадат тласък на изпълнението на разпоредбите за единното небе.“

Мотивирани становища

Права на пациентите при трансгранично здравно обслужване Комисията призовава настойчиво 12 държави членки да съобщят за пълното транспониране на разпоредбите относно трансграничното здравно обслужване

Комисията изпрати официално искане до Австрия, Белгия, България, Германия, Естония, Гърция, Финландия, Франция, Ирландия, Люксембург, Полша, Португалия и Обединеното кралство да съобщят за пълното транспониране на (Директива 2011/24/ЕС). Директивата изяснява правата на пациентите да получават здравно обслужване в друга държава членка и да искат възстановяване на разходите за него в своята държава членка. Тя също изисква системите на здравеопазване и доставчиците на здравно обслужване да гарантират, че на пациентите се предоставя информацията, от която те се нуждаят, за да направят информиран избор относно своето лечение в друга държава членка. Директивата бе транспонирана частично от Белгия, България, Германия, Естония, Гърция, Франция, Австрия, Полша, Финландия и Обединеното кралство, но определени разпоредби от директивата изглежда не са транспонирани. Установените проблеми варират от такива, свързани с ясното транспониране на установените в директивата правила за възстановяване на разноските за получено в чужбина здравно обслужване до такива, отнасящи се до задължението на националните точки за контакт да си оказват помощ с оглед разбирането на фактурите. Ирландия и Люксембург не са съобщили за каквито и да било мерки за транспониране на директивата.
Към днешна дата горепосочените държави членки не са въвели или не са въвели напълно тази директива във вътрешното си право, въпреки че от тях се изискваше да направят това до 25 октомври 2013 г. Тези държави разполагат с два месеца, за да информират Комисията за мерките, които са взели за транспониране на Директива 2011/24/ЕС. Ако съответните мерки не бъдат съобщени, Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.

Комисията иска от България, Гърция и Словения да осигурят електронен обмен на информация в областта на рибарството с другите държави членки

Европейската комисия изпрати официално искане до България, Гърция и Словения да осигурят пълно спазване на Регламента на ЕС за контрол на рибарството, по-специално на задълженията за осигуряване на пряк електронен обмен на съответна информация в областта на рибарството с другите държави членки.

Държавите членки трябва да създадат необходимите системи, които им позволяват да обменят по електронен път данни за рибарството. Липсата на такава система може да възпрепятства корабите от други държави членки да упражняват правото си да извършват риболовна дейност в тези три страни и да разтоварват или продават риба на тяхна територия. По същия начин риболовни кораби, плаващи под знамето на България, Гърция или Словения, могат да бъдат възпрепятствани да извършват риболовна дейност извън териториалните води на тези държави и да разтоварват или продават риба в други държави – членки на ЕС.
Системата следва да осигурява обмен на такава информация, като например данни от системата за наблюдение на корабите, информация от риболовните дневници, декларации за разтоварване и други декларации. От 1 януари 2010 г. тези изисквания са задължителни за всички държави членки. Пълното и правилно прилагане на разпоредбите на ЕС в областта на рибарството е сред приоритетите на Комисията и има за цел да осигури устойчивост на риболовните практики.
Ако не получи задоволителен отговор в срок от два месеца, Комисията може да предяви иск пред Съда на ЕС срещу тези държави членки.

Околна среда: Комисията иска от България и Латвия да предприемат действия срещу замърсяването на въздуха
Европейската комисия иска от България и Латвия да подобрят защитата на гражданите от замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ПЧ10). Тези фини частици могат да причинят астма, сърдечносъдови проблеми, рак на белите дробове и преждевременна смърт. Частиците са резултат от емисии от промишлеността, автомобилите и домашното отопление. Съгласно правото на ЕС държавите членки трябва да ограничат излагането на гражданите на тези частици. Поне от 2007 г. насам гражданите във всички 6 зони и агломерации в България (агломерация София, агломерация Пловдив, агломерация Варна, зона Северна, зона Северозападна и зона Югоизточна) са изложени на нива на ПЧ10, превишаващи пределно допустимите стойности. В Латвия е засегната една зона: Рига, където нарушенията датират от 2007 г. Комисията счита, че и двете държави членки не са взели необходимите мерки, които трябваше да бъдат въведени през 2007 г., за защита на здравето на гражданите и иска от тях да предприемат насочени към бъдещето, бързи и ефективни действия, за да спазят съответните норми възможно най-скоро. Днешното действие – мотивирано становище – следва допълнителните официални уведомителни писма, изпратени до България и Латвия през януари 2013 г. (вж.IP/13/47). Ако България и Латвия не предприемат действия, Комисията може да сезира съда на Европейския съюз.

Укрепване на правата на потребителите: Комисията призовава България да транспонира новата директива на ЕС

Европейската комисия е загрижена, че България все още не е транспонирала Директивата относно правата на потребителите (MEMO/13/1144) в националното си законодателство. Срокът за транспониране на директивата изтече на 13 декември 2013 г., а националното законодателство трябваше да започне да се прилага, считано от 13 юни 2014 г. Директивата относно правата на потребителите съдържа набор от основни права, които засилиха защитата на потребителите в рамките на ЕС. Той включва повишена прозрачност на цените, забрана на допълнителните такси за използване на кредитни карти и горещи линии и на предварително отбелязани с отметка полета в интернет (например при покупка на самолетни билети), както и удължаване на периода (от 7 на 14 дни), през който потребителите могат да се откажат от договор за покупка. Тези права обаче ще останат без значение за потребителите, ако не бъдат транспонирани в националното законодателство на държавите членки, за да им бъде придадено правно действие. Това е още по-важно в страните, в които съгласно последния индекс за развитие на пазарите на дребно информираността относно правата на потребителите е ниска. България е сред осемте държави – членки на ЕС, в които информираността е ниска, поради което понастоящем Комисията провежда кампания за правата на потребителите с оглед повишаване на информираността на потребителите за техните права.