Коментар на водещия: Колони и думи

Това малко село се оглеждаше в кристалните води на Мраморно море, но не беше туристическа дестинация. Като останалите села в района около Бурса, брегът беше каменист, което не привличаше особено летовниците. Мудания беше близо. Във всяко село село в този регион имаше древен християнски храм.

Всички знаем къде Паисий пише историята. Но къде започва историята на нашите букви?

Куршунлу беше последната ни спирка от една интересна идея. Какво е Полихрон? Църква ли е? Манастир ли е, както пише в учебниците? Къде е Полихрон - мястото, където според една от историческите версии Константин Кирил Философ започва работата по новата азбука?

Местните хора не предполагаха, че именно тук, преди повече от единайсет века, според историците започва историята на нашата писменост. Но знаеха, че на върха, ей, там, както ни сочеха с оператора Любомир Тасев през 2009-та, някога е имало красив манастир с бели мраморни колони. Взривили го през Първата световна война, а след това дядовците на днешните дядовци, с волове и коне, пренесли останките в двора на джамията в селото. За да се помни на какво са способни византийските майстори. Запазили са ги. Без да предполагат какво символизират за нас – техните съседи от България.

Понякога историята оцелява не защото някой я пази съзнателно, а защото някой не я изхвърля.

Първата буква в глаголицата на Кирил Философ била във формата на кръст. Защото с азбуката народите трябвало да се доближат на християнството. Това е била основната задача на солунските братя. Днес ако някое дете ви попита – какво са работели всъщност те? Отговорът може да ви изненада – били са дипломати-мисионери. И то за специални мисии. Защото всяка тяхна мисия е била специално поръчение от императора на Византия. Включително и написването на новата азбука.

Когато отидете във великия Рим, не може да пропуснете „Санта Мария Маджоре“. В папската базилика, в която беше погребан покойния папа Франциск, има и една паметна плоча на български език, отдясно на входа. На нея четем посвещение от признателния български народ:

„В тази базилика папа Адриан Втори освети в година 868-ма донесените славянски книги в Рим Константин Кирил и Методий – създателите на славянската писменост“.

По-малко от година по-късно Константин - Кирил умира в Рим. Каквото са Кирил и Методий и техните ученици за нас и нашата национална памет и гордост, това е Методий за днешна Словакия, като първи архиепископ на Моравия.

По-нататък историята я знаем всички. Това е началото на нашите букви, и нашите думи, които пътуват през вековете, достигат и до нас в момента. Древните латини казвали, че думите имат способността да променят, а написаното оставало. Също като колоните на древния Полихрон, които посрещат слънчевите лъчи на всеки нов ден до днес. Думите не само променят. Не само остават. Думите правят народ.

Честит 24-ти май!