Юлиан Попов: България няма системен подход за справяне с наводненията

Все по-честите интензивни валежи, последвани от продължителни периоди на засушаване, показват сериозни слабости в управлението на водите в България. Това заяви бившият министър на околната среда и водите Юлиан Попов в коментар пред бТВ за последните наводнения в Централна и Северна България.

Според Попов пораженията от бедствията могат да бъдат ограничени, но само при наличие на дългосрочна стратегия и координирани действия.

„Можеше щетите да бъдат по-ограничени, но за да се справим с наводненията, трябва да има системен подход. Ние нямаме системен подход – чакаме нещо да се случи и тогава започваме да реагираме, обикновено с паника и кризисно управление“, заяви той.

По думите му проблемът не се изчерпва само с почистването на речните корита. „Начинът, по който се управляват реките в България, е сгрешен. Те непрекъснато се застрояват и коригират. Това е старомоден подход, който има сериозни негативни последствия“, каза Попов.

Той подчерта, че в управлението на риска трябва активно да участва и застрахователният сектор. „Когато започне наводнение, разговорът веднага е какво ще плати държавата. Застрахователите почти не присъстват в този процес. А когато застрахователният бизнес е активен, той упражнява контрол, прави проверки и дава насоки, защото има интерес от това“, посочи бившият министър.

Според него държавата трябва да се намесва само в най-критичните ситуации, а не да поема щетите при всяко бедствие. „Не е нормално да се очаква при всеки проливен дъжд или наводнено мазе държавата да плаща за всичко“, допълни Попов.

Той акцентира и върху липсата на координация между институциите, отговарящи за управлението на водите.

„След 1989 година управлението в България се децентрализира, но липсва координация между отделните структури. Освен това липсват достатъчно данни и анализи. Всяко бедствие ни изненадва, а не би трябвало да е така“, заяви той. По думите му Националният институт по метеорология и хидрология разполага с добри прогнози, но те трябва да бъдат използвани по-ефективно от местните и централните власти.

Попов смята, че проблемът с реките е резултат от години неправилни инженерни решения и безконтролно строителство. „Реката трябва да се диагностицира от началото до края. Не е достатъчно просто да се почисти. В София реките са вкарани в бетонни корита, върху тях се строят мостове и инфраструктура, които ограничават проводимостта им“, каза той.

Като пример той посочи Орлов мост, където според него мостовото съоръжение затваря значителна част от речното сечение. Бившият министър предупреди и за рисковете от презастрояването в подножието на Витоша.

„Полите на Витоша са естествена ретензионна система, която задържа водата. В момента обаче тези територии се застрояват непрекъснато“, подчерта Попов. Той даде пример и с Боянското блато, което според него изпълнява важна защитна функция за столицата. „Това е естествен ретензионен обем над София, а върху него продължава да се строи“, предупреди той.

Попов коментира и връзката между климатичните промени и зачестяващите екстремни явления. „Ако климатичните промени продължат да се развиват по начина, по който се очаква, внезапните силни валежи ще стават все по-чести и по-интензивни“, каза той. Според него последствията могат да бъдат катастрофални, особено в туристически райони по време на активен сезон.

„Ако наводненията в Царево се бяха случили в пика на сезона, жертвите можеше да бъдат десетки, дори стотици“, заяви Попов. Той обърна внимание и на проблема с безводието, който според него няма да бъде решен без сериозни инвестиции във водната инфраструктура.

„На много места вече има режим на водата. Това не е само резултат от климатичните промени, а от лошото управление на водния сектор“, каза бившият министър. По думите му в някои населени места се губят между 50 и 80 процента от водата заради амортизирана инфраструктура.

„Нормално е да се стига до воден режим, когато се губят толкова огромни количества вода“, подчерта Попов. Той даде пример с Плевен, където според него ежегодно пада многократно повече дъждовна вода от необходимото за потреблението на града, но тя не се използва ефективно.

„Годишно върху Плевен пада около 15 пъти повече вода, отколкото е потреблението на града. Тази вода не се използва нито за напояване, нито за битови нужди“, каза Попов.

В заключение той обобщи, че България се нуждае от цялостна реформа в управлението на водите, съчетана с модерни и природосъобразни решения.

„Не е достатъчно да минеш с машина и да почистиш реката, след което да кажеш: „Свършихме работа“. Не сме свършили работа“, заяви Юлиан Попов.