Каримански: Няма никаква връзка между свръхдефицита и банковата стабилност

Членът на Управителния съвет на БНБ Любомир Каримански коментира в ефира на БНТ процедурата по свръхдефицит, състоянието на публичните финанси и дългосрочните предизвикателства пред българската икономика.

Според него процедурата по свръхдефицит е сериозен механизъм за всяка държава членка на Европейския съюз, но не представлява наказателен инструмент.

„Процедурата по свръхдефицит е сериозно нещо за всяка страна. Има различни мерки и различен начин за тяхното прилагане. Като начало правителството трябва да предложи мерки, които да доведат до намаляване на дефицита, и да представи стратегия, която да бъде приета от Европейската комисия“, обясни Каримански.

По думите му Европейската комисия има предимно координираща роля.

„Комисията до този момент не е налагала глоба на нито една страна. Има различни мерки, но няма наказателен подход в класическия смисъл“, посочи той.

Каримански открои ръста на публичните разходи като един от основните фактори за сегашните фискални проблеми.

„Несъразмерното увеличаване на разходите в публичния сектор спрямо ръста на икономиката и инфлацията доведе до структурни проблеми във фискалната политика. Това създаде лавинообразно нарастване на разходи, които сега е трудно да бъдат овладени“, заяви членът на УС на БНБ.

Според него е необходимо връщане към по-строга финансова дисциплина.

„Трябва да се вземат много сериозни и твърди мерки, за да се върнем към финансова дисциплина, каквато имаше преди години“, подчерта Каримански.

Коментирайки разликите в отчетения дефицит през различни периоди, той посочи, че причините не са само счетоводни.

„Това не е въпрос само на счетоводно отразяване. Възможно е да се търси манипулация, ако се гледа чисто формално, но по-скоро става дума за политически решения и начин на управление на публичните предприятия“, каза той.

Като пример Каримански посочи държавните дружества.

„Когато се взима 100% от дивидента на държавните предприятия, без да се оставят средства за инвестиции и реинвестиции, тези компании се декапитализират. После се налага да теглят кредити, вместо да развиват дейност“, коментира той.

Финансистът обърна внимание и на структурата на публичните разходи, като акцентира върху необходимостта от повече инвестиции в образование и човешки капитал.

„Виждаме, че инвестициите в страната са малък дял спрямо социалните разходи. Това означава, че не инвестираме достатъчно в бъдещето. Образованието трябва да бъде приоритет“, заяви Каримански.

Той предупреди, че недостигът на кадри вече се превръща в сериозен икономически проблем.

„Имаме ниска безработица, но недостиг на кадри и липса на достатъчен човешки капитал“, отбеляза той.

По отношение на бюджета и новия държавен дълг Каримански подчерта необходимостта от по-ясна политика както по отношение на разходите, така и на приходите.

„Важно е в бюджета да има ясна посока за намаляване на разходите в публичния сектор. Проблемът е именно там, но трябва да се говори и за приходната част. Растежът идва основно от потреблението, но ние трябва да увеличим дела на производството, за да имаме устойчив икономически растеж и по-добър търговски баланс“, каза той.

Коментирайки спора около дизайна на българската евромонета, Каримански призова да не се правят прибързани заключения.

„Ние трябва да си защитим българската азбука, но това не е финалът на процедурата. Не е забрана, има възражение от една от страните“, посочи той.

Според него България трябва твърдо да защитава позицията си по въпроса за кирилицата.

„Наистина има много извори, в които се споменава кирилицата като българската азбука. Ние трябва да си защитим българската азбука“, заяви Каримански.

В заключение той увери, че процедурата по свръхдефицит не представлява риск за банковата система.

„Няма никаква връзка между свръхдефицита и банковата стабилност. Банките са свръхликвидни, добре капитализирани и с висока адекватност на капитала“, увери Каримански.