Юлий Павлов: Разликата между първите две партии се увеличава

Директорът на Центъра за анализи и маркетинг Юлий Павлов съобщи в предаването "Преди всички" по програма „Хоризонт“ на БНР, че според последното изследване малка част от анкетираните са притеснени за ситуацията с Корпоративна търговска банка. Няма промяна в нагласите спрямо партиите в сравнение с май, когато гласувахме за евродепутати. Успелите тогава партии ще успеят и на извънредните парламентарни избори през октомври, когато обаче ще има по-висока избирателна активност.

Юлий Павлов коментира електоралните нагласи, изследвани в началото на месеца, по следния начин: „Трайни са нагласите. Не са съществено променени отпреди европейските избори. Разположението на силите е подобно на това, което беше тогава. Разликата е, че през октомври ще гласуват над 3,5 млн. души. Тоест около 60% от реално живеещите в България избиратели. Този по-висок процент на гласуващите увеличи разликата между първите две партии. Този процент желаещи да гласуват не е нито висок, нито нисък. На парламентарни избори гласуват около 60% от избирателите – между 3 и 4 млн. души. И сега не очаквам да бъде по-различно“.

Според Павлов, можело е да е по-различно, ако политиците „бяха направили глупостта да организират избори през лятото“. Но октомври е съвсем нормален сезон за избори и активността ще бъде нормална.

Павлов смята, че над три четвърти от хората, които ще гласуват, вече са решили и твърдо са избрали за кого ще гласуват, останалите също имат фаворит, само че в някои случаи се колебаят. Но много големи промени по време на кампанията няма да настъпят. „Тенденцията за отлив от БСП ще се запази, тъй като, независимо от доминиращите нагласи, че Станишев трябва да бъде сменен, между симпатизантите на БСП това не е така. Само една трета от симпатизантите смятат, че Станишев трябваше да подаде оставка. Така че нагласите в обществото и нагласите на симпатизантите на БСП са различни неща“, категоричен бе експертът.

Питали сме и за отношението към КТБ, обясни Юлий Павлов. Процентът на тези, които смятат, че кризата е в цялата банкова система, не е голям - ясно е, че нещата са локализирани около една банка, увери той.

Изследването обаче показва нарастване на песимизма през последните 3-4 месеца, свързано с усещането на българите за политическа криза в страната. През този период броят на оптимистите намалява. Песимизмът е следствие от това, че цялата политическа класа като че ли не може да изведе страната от моралната криза, в която се намираме. Оттам и оценката за икономическата ситуация, която е доста ниска, въпреки че реалните данни показват друго, въпреки че „знаем колко успешно бяха продадени емисията облигации на правителството“. Оценката за българската икономическа ситуация е добра, а вътрешната оценка на хората е лоша, подчерта социологът.