КРИБ настоява държавните служители сами да плащат осигуровките си, синдикатите подкрепят под условие

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) настоява държавните служители да започнат сами да плащат своите осигурителни вноски, както правят всички останали работещи в страната. Искането беше защитено в ефира на „Здравей, България“ по "Нова телевизия" от изпълнителния директор на КРИБ Боян Митракиев, докато председателят на Синдиката на административните служители в КТ „Подкрепа“ Кремена Атанасова заяви, че синдикатът принципно подкрепя идеята, но само ако тя не води до намаляване на доходите на служителите.

Според Боян Митракиев сегашният модел създава несправедливост между работещите в частния и публичния сектор. „Ние смятаме, че абсолютно всички трябва сами да плащат осигуровките си. Хората показаха, че вече имат нетърпимост към неравенствата и към привилегиите, които се създават за определени групи в държавния сектор“, заяви той.

По думите му освобождаването на част от държавните служители от лични осигурителни вноски е било въведено преди години като механизъм за компенсиране на по-ниските заплати в администрацията, но днес условията са различни.

„Балансът отдавна е нарушен и е време да бъде възстановен“, смята Митракиев.

От КРИБ изчисляват, че ако държавните служители започнат сами да плащат осигуровките си, положителният ефект за публичните финанси може да достигне стотици милиони левове годишно. „По наши изчисления ефектът ще бъде около 300 милиона лева, а според други оценки може да достигне и 600 милиона“, посочи изпълнителният директор на работодателската организация.

Той аргументира позицията си и с публично известни случаи на високи възнаграждения в държавни институции. „Обществото вижда заплати, които се доближават до тези на ръководители на големи международни организации и компании. Това поражда въпроси за справедливостта на системата“, коментира Митракиев.

Кремена Атанасова оспори част от аргументите на работодателите и подчерта, че често общественият дебат се концентрира върху единични примери за високи възнаграждения.

„В държавната администрация работят около 98 хиляди души. Масата от служителите не получават заплати от по 10 или 12 хиляди евро. Говорим за хора на гише, социални работници, инспектори и контролни органи, които получават значително по-ниски възнаграждения“, заяви тя.

По думите ѝ високите възнаграждения на ограничен кръг ръководители не трябва да бъдат използвани като аргумент срещу цялата администрация. Въпреки критиките към позицията на КРИБ, Атанасова подчерта, че КТ „Подкрепа“ от години защитава идеята държавните служители да внасят сами своите осигуровки.

„Да, осигуровките трябва да се плащат от държавните служители. Причината е, че в момента те не се включват в размера на възнаграждението и това води до по-ниски обезщетения при майчинство, болнични, безработица и пенсиониране“, обясни тя.

Синдикатът обаче поставя условие - преди промяната осигурителните вноски да бъдат включени в основните възнаграждения. „Тези средства вече са част от разходите за персонал. Заплатите трябва да бъдат актуализирани така, че нетният доход на служителите да не намалява“, категорична беше Атанасова.

Двамата събеседници влязоха и в спор относно сравнението между възнагражденията в частния и обществения сектор.

Според Митракиев е несправедливо държавните служители да получават по-високи доходи от работещите в бизнеса, при положение че именно частният сектор формира основната част от данъчните приходи.

„Ние сме нетните данъкоплатци. Частният сектор плаща данъците и осигуровките, с които се финансира държавната система“, заяви той.

От своя страна Атанасова посочи, че статистиката се влияе и от наличието на сива икономика в частния сектор. „В държавната администрация няма нито стотинка сив сектор. Ако заплатите там за първи път изпреварват средните в частния сектор, това говори и за проблемите с ниското заплащане в редица бизнеси“, каза тя.

Председателят на Синдиката на административните служители обърна внимание и на ограниченията, които важат за държавните служители. „Те нямат право на втори трудов договор, нямат право на стопанска дейност, не получават ваучери за храна и нямат право на колективен трудов договор. Те искат да бъдат третирани като всички останали работници и служители“, заяви Атанасова.