Какви са екологичните заплахи след атаките по кораби

Потъването на товарен кораб и пожарите на атакувани плавателни съдове в Черно море повишават риска от разлив на гориво, нефт и опасни вещества. Засега по българското крайбрежие не е установено замърсяване, свързано с инцидентите, но два от ударите на 13 октомври са станали на около 32 и 34 километра от брега, в българската изключителна икономическа зона.

Корабът „Дигнити“ с флаг на Гвинея-Бисау е потънал след военен удар. Петима моряци са спасени, а издирването на останалите 11 души продължава, съобщи Асошиейтед прес. Другият атакуван съд – „Челси-3“ под малтийски флаг – е бил поразен от три въздушни дрона. Всички 15 души от екипажа са евакуирани, като петима са получили медицинска помощ за леки травми.

Още новини от Украйна

Какво показват пробите край България

След по-ранния инцидент с два поразени кораба край Бяла Министерството на околната среда и водите е взело проби от района на Бяла, нос „Свети Атанас“, залив „Болата“ и „Райски залив“ край Созопол. В тях не са установени нефтопродукти над приложимите норми. Наблюдавани са отклонения по отделни физикохимични показатели край Созопол, но министерството не ги свързва с атаката заради разстоянието от около 150 километра до мястото на инцидента.

Това означава, че към момента няма потвърден нефтен разлив по българския бряг вследствие на атаките. Рискът обаче не се изчерпва с видимо петно на повърхността. При повреда на корпус могат да попаднат корабно гориво, смазочни материали, остатъци от товара и токсични продукти от пожар или взрив.

Опасността за морските организми

Нефтеният слой може да увреди планктона, който е основа на хранителната верига, да засегне рибата и да причини отравяния и смърт на морски птици. По-тежките нефтопродукти могат да се отлагат по морското дъно и да въздействат по-дълго върху дънните организми. Европейската комисия посочва, че войната в района вече води до трансгранични последици чрез мини и други експлозиви, нефтени разливи, токсични вещества и пластмаси от разрушени кораби и пристанища.

Отделно от атаките край България, на 6 октомври танкерът „Афрамакс Рио“ под либерийски флаг беше атакуван край Сочи. Екипажът от 23 души е евакуиран. „Медуза“ цитира еколози, според които сателитни изображения показват нефтено петно, достигнало около 25 квадратни километра. Руските власти отричат да е установено значително замърсяване, но на 14 октомври съобщават за незначителни нефтени изхвърляния край Новоросийск.

Шум, мини и липса на наблюдение

Въздействието не е само химическо. Мартин Томов, координатор на кампанията „Черно море и океани“ в „Грийнпийс“ – България, заяви пред Българското национално радио: „Най-голяма е заплахата за морските бозайници, тъй като те страдат много от шумово замърсяване. Тяхната ориентация страда“. Той посочи и че военните действия затрудняват достъпа на учените до морето и наблюдението на екосистемите.

Допълнителен риск са морските мини и невзривените боеприпаси, които могат да застрашат корабоплаването, риболова и бъдещи дейности по морското дъно. Международната морска организация призова страните в конфликтите да не застрашават морската среда и цивилното корабоплаване.

Следващата ключова мярка е продължаващото наблюдение на водата и на движението на повредените или потънали кораби. При установяване на нефтени следи или изтичане на опасен товар ще бъде необходимо бързо локализиране на замърсителя, предупреждение към рибарите и ограничаване на достъпа до засегнатия район.

Източници: bnrnews.bg, apnews.com, meduza.io