Заместник-министър Пеловска: Необходима е промяна в цялостния модел на управление на ВиК сектора

„Необходима е промяна в цялостния модел на управление на ВиК сектора. Първата стъпка, която вече предприехме, е изготвянето на комплексен анализ на състоянието на ВиК операторите. След нея ще направим паспортизация на всяко едно дружество, което да послужи за определяне на реалните рискове и необходимите управленски инвестиционни мерки.“

Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Павлета Пеловска. Тя участва в годишната БУЛАКВА конференция под мотото „Интелигентна вода: Инвестиция в бъдещето“. Събитието се организира от Българската асоциация по водите и в него участват български и международни експерти, представители на институции, общини и ВиК оператори.

„Искаме да изградим една аналитична среда, която да обедини на техническо експлоатационно и ресурсно състояние всички системи. Това би ни позволило да разгледаме проблема пространствено, да установим къде са критичните сектори, населените места, които са изложени на риск и какви инвестиции са необходими“, каза заместник-министърът. И допълни: „Но най-важното е системата да позволява прогнозиране и сравняване на различни сценарии за развитие. Това ще помага за вземането на обоснованите управленски решения. Искаме да може да моделираме какво ще се случи след 5, 10 или 20 години, ако запазим настоящата тенденция“.

Според Пеловска ВиК секторът трябва да се разглежда като взаимосвързана система, а не като съвкупност от отделни проблеми, както до сега в годините. По думите ѝ днес значителна част от усилията са насочени към реакция след възникване на проблеми, авария, прекъсване на водоснабдяването или необходимост от спешен ремонт.

„Същевременно информацията за състоянието на системите е разпределена между различни институции и оператори, което затруднява комплексната оценка“, обясни заместник-министърът и подчерта, че екипът ѝ работи върху „нов подход, в който проблемите се идентифицират предварително, инвестициите се приоритизират според риска и резултатите се обобщават след въвеждане на обектите в експлоатация.“

В момента МРРБ разработва единна информационна база данни и интерактивна геоинформационна платформа за водния риск и устойчивост на ВиК сектора, стана ясно от думите ѝ.

„Трябва да започнем да изследваме какво се случва след въвеждане на обекта в експлоатация, намалели ли са реално водните загуби, как се е изменила аварийността, намалели ли са разходите за експлоатация и поддръжка, подобрило ли се е качеството и осигуряването на непрекъснатост на услугата“, каза още Пеловска. Според нея именно тези показатели ще покажат дали дадена инвестиция е имала резултат.

„Финансовият ресурс е изключително ограничен, затова трябва да има ясна методология, която да позволи да се определи къде необходимостта от намеса е най-голяма и къде инвестициите ще постигнат най-съществен резултат“, подчерта Павлета Пеловска.

Затова се работи в посока подобряване на управлението на оперативните разходи, намаляване на водните загуби, оптимизиране на енергопотреблението и не на последно място собствено производство на електроенергия. Целта е част от финансовия ресурс, който днес се изразходва неефективно, постепенно да бъде освободен за инвестиции, поддръжка и задържане на квалифицираните специалисти, т.е. да бъде насочен към реалните потребности на системата.

„Необходимо е да изградим постоянен механизъм за взаимодействие между държавата, ВиК-операторите, професионалните организации, научната общност, проектанти, технологични компании“, заяви заместник-министърът.

Тя отправи предложение за структуриран експертен диалог между отговорните институции, като идеята е за съвместна работа по методологии за оценка на техническото състояние на инфраструктурата, управление на водните загуби, инвестиционна ефективност и експлоатационен риск, както и последващо пилотно прилагане на практически решения.

„За нас е важно експертизата на хората, които ежедневно проектират, изграждат и експлоатират ВиК системите, да участва още при разработването на решенията, а не едва при тяхното изпълнение. Устойчивата промяна е възможна единствено чрез последователно взаимодействие и споделена отговорност между всички участници в сектора“, заключи архитект Пеловска.