96% от българите искат нулева толерантност на пътя

96% от българите подкрепят нулева търпимост към шофирането след употреба на алкохол или наркотици. Това показва национално представително проучване на БНТ и агенция „Мяра“, посветено на мерките срещу войната по пътищата. Над 90% от анкетираните настояват за безкомпромисни действия, строг контрол и тежки наказания за нарушителите.

В обобщението на изследването е записано: „96 на сто от всички възрасти призовават за никаква търпимост при шофиране с алкохол и наркотици.“ Подкрепата за подобни мерки е висока сред всички възрастови групи.

Телефонът зад волана също среща силно неодобрение

Участниците в проучването са категорични и по отношение на шофьорите, които говорят по мобилен телефон в автомобила. Данните показват, че обществото очаква санкции не само при най-тежките нарушения, но и при поведението, което разсейва водача и увеличава риска от катастрофа.

Мнозинството подкрепя и по-продължително обучение на младите шофьори. Над 80% одобряват възможността при тежко нарушение водачът да няма право да шофира в целия Европейски съюз. Така санкцията би имала действие и извън държавата, в която е извършено нарушението.

Колебание за книжка на 17 години

По-смесено е отношението към идеята шофьорска книжка да се получава на 17 години, но младият водач да управлява с придружител, докато натрупа опит. Всеки трети от анкетираните по-скоро не одобрява тази възможност.

Европейският парламент прие промени в правилата за шофьорските книжки, които предвиждат 17-годишни да могат да управляват автомобил с придружител до навършване на 18 години. Новите правила включват и по-строги изисквания за начинаещите водачи.

Целта е по-малко жертви до 2030 г.

Според резултатите от изследването българите очакват драстични мерки за ограничаване на високата смъртност при катастрофи. Намаляването наполовина на загиналите по пътищата до 2030 г. е европейска цел, а дългосрочната визия е за елиминиране на смъртните случаи до 2050 г.

България е приела стратегическата цел за нула жертви на пътя преди шест години. В проучването като примери са посочени Гърция, Полша и Естония, където според представените данни са предприети промени в дизайна на пътищата и са въведени строги санкции за нарушителите.

Източници: bntnews.bg