Кристалната нощ остава едно от най-страшните предупреждения в европейската история за това докъде могат да доведат омразата, антисемитската пропаганда и бездействието на обществото. 88 години след погромите срещу евреите в Германия и Австрия антисемитизмът отново се засилва в различни части на света, а събитията след 7 октомври 2023 г. поставят нови въпроси за сигурността на еврейските общности и границата между политическата критика към Израел и омразата към евреите. Пред ФАКТИ говори посланикът на Държавата Израел в България Йоси Леви Сфари.
- Господин посланик Сфари, в началото на ноември се навършиха 88 години от Кристалната нощ – един от най-мрачните моменти в историята на европейските евреи. В нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. нацистки погроми заливат Германия и Австрия – разрушават се синагоги, разграбват се еврейски магазини и домове, има убити и хиляди евреи са арестувани. Какво означава тази дата за Израел и за еврейския народ днес?
- Кристалната нощ е повратен момент в преследването на евреите в Европа и ярко напомняне за последиците от нормализирането на омразата и толерирането на дискриминацията. В нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. нацисткият режим ескалира преследването на евреите, превръщайки го в организирано насилие: евреи са убити, синагоги са опожарени, домове и търговски обекти са разрушени, а десетки хиляди евреи са арестувани.
За Израел Кристалната нощ е напомняне защо еврейският народ се е нуждае от собствена суверенна държава – място, в което да може да се защитава и никога повече да не бъде оставян беззащитен пред лицето на преследването. Тази страница от историята ни напомня и че защитата на еврейските общности по целия свят продължава да бъде наша обща отговорност.
- Какви са най-важните поуки от Кристалната нощ? Защо тези събития трябва непрекъснато да бъдат припомняни и какво показва историята за опасността от подценяването на езика на омразата, дискриминацията и антисемитизма, преди те да се превърнат в насилие?
- Най-важният урок от Кристалната нощ е, че омразата не възниква за една нощ. Тя започва с думи, предразсъдъци, дехуманизация и постепенното нормализиране на дискриминацията, докато обществото избира да остане безучастно. Събитията от ноември 1938 г. са предшествани от години на антисемитска пропаганда и постепенно ограничаване на правата на евреите. Този урок остава болезнено актуален и днес. От 7 октомври 2023 г. насам сме свидетели на тревожно възраждане на антисемитизма в Европа, Съединените щати и други части на света, като еврейските общности са изправени пред заплахи, сплашване и физически нападения.
Колективното обвиняване на евреите за действията на Израел, възхваляването на тероризма или оправдаването на насилието срещу еврейските общности е антисемитизъм, а не политическа критика. Паметта за тези събития трябва да се превръща в конкретни действия. Правителствата, парламентите, правоохранителните органи и образователните институции носят отговорност да се противопоставят на антисемитизма, да защитават еврейските общности и да противодействат на изопачаването на историческата истина за Холокоста.
- Виждаме нови прояви на антисемитизъм в различни части на света, включително в Европа, особено след началото на войната в Газа. Прави ли се достатъчно, за да бъдат предотвратени подобни прояви? Къде е границата между критиката към политиката на израелското правителство и антисемитизма?
- Правителствата, европейските институции и организациите на гражданското общество полагат важни усилия, но не можем честно да твърдим, че се прави достатъчно. От 7 октомври 2023 г. насам еврейските общности в цяла Европа са изправени пред тревожно нарастване на антисемитските прояви, сплашването и нападенията. Един еврейски студент в Ню Йорк, Париж или Берлин не носи отговорност за решенията на израелското правителство, а една синагога не може да бъде легитимна мишена само защото някой не е съгласен с политиката на Израел.
Критиката към Израел, както и критиката към всяка демократична държава, е напълно легитимна. Самите израелци често са най-острите критици на собственото си правителство. Критиката обаче преминава границата и се превръща в антисемитизъм, когато е насочена срещу евреите като народ, когато те биват държани колективно отговорни за действията на Израел, когато се използват антисемитски стереотипи, оправдава се насилието срещу евреи или се отрича правото на еврейския народ на национално самоопределение. Работното определение за антисемитизъм на Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA) предоставя полезна рамка в това отношение.
В България съществува антисемитизъм, но той все още не се е превърнал в масово обществено явление. Именно затова превенцията, образованието и ясната публична позиция срещу подобни прояви са от съществено значение.
- Да преминем към актуалната ситуация в Близкия изток. Какви са реалните резултати от военните действия срещу Иран? До каква степен са отслабени ядрената програма, ракетният потенциал и военната инфраструктура на страната? Има ли все още Иран техническата възможност да произведе ядрено оръжие?
- Военните операции, проведени от Израел и Съединените щати през 2025 и 2026 г., нанесоха значителни щети на военната инфраструктура на Иран, включително на съоръжения за производство на ракети, площадки за изстрелване, системи за противовъздушна отбрана, командни центрове и елементи от оперативния капацитет на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. В резултат на това способността на Иран да разработва и разполага оръжия, представляващи заплаха за Израел и регионалната стабилност, беше значително ограничена.
Иранската ядрена инфраструктура също понесе сериозни щети. Унищожаването на съоръженията обаче не означава заличаване на научните знания и техническата експертиза, стоящи в основата на ядрената програма. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) не успява да потвърди актуалния статут и местонахождението на запасите от обогатен уран на Иран, както и състоянието на няколко ядрени съоръжения, което поражда сериозни опасения от гледна точка на неразпространението на ядрени оръжия.
Ракетният потенциал на Иран е отслабен, но не бива да подценяваме способността му да възстанови тези възможности. Нашата цел остава да гарантираме, че Иран никога няма да придобие ядрено оръжие и няма да възстанови потенциала, необходим за отправяне на заплахи срещу Израел, неговите съюзници и съседните държави.
- Каква е оценката на Израел за ролята на Иран в региона след военните действия? Запазва ли Техеран възможността да действа чрез „Хизбула“, хутите и други въоръжени организации? Може ли конфликтът с Иран да се пренесе отново в Ливан, Сирия, Ирак или Червено море?
- Мрежата от регионални прокси групировки на Иран понесе сериозни загуби, но не е изчезнала. „Хизбула“ загуби висши ръководители, военна инфраструктура и оперативни способности, но все още разполага с оръжия и потенциал за възстановяване. Същото се отнася, макар и в различна степен, за хутите и останалите групировки, подкрепяни от Иран. Те продължават да бъдат инструмент в стратегията на Техеран за заплашване на Израел и дестабилизиране на региона.
Рискът от нова ескалация в Ливан, Ирак или района на Червено море остава реален. Израел не търси конфронтация със страните в региона. Ние искаме Близък изток, в който държавите могат да се развиват, да търгуват и да си сътрудничат, без да бъдат постоянно заплашвани от фундаменталисткия режим в Иран и неговите въоръжени формирования. Трайната стабилност изисква разоръжаването на тези терористични организации и възстановяването на пълния суверенитет на държавите, на чиято територия действат.
- Как оценявате позицията на Съединените щати и президента Доналд Тръмп по отношение на Иран? Споделят ли Израел и Вашингтон една и съща визия за това как трябва да приключи конфликтът, или е възможно Съединените щати да постигнат споразумение, което Израел би сметнал за недостатъчно?
- Съединените щати признават опасността, която представлява иранският режим, и необходимостта тя да бъде преодоляна чрез военен натиск, икономически санкции и дипломатически усилия. Президентът Тръмп е категоричен по отношение на крайната цел: да се гарантира, че Иран никога няма да придобие ядрено оръжие. Израел и Съединените щати споделят тази основна стратегическа цел, която се основава на тясна координация, взаимно доверие и дългогодишния ангажимент на САЩ към сигурността на Израел.
Всяко споразумение трябва да отчита основателните опасения за сигурността на Съединените щати, Израел, техните съюзници и международната общност. Режим с толкова фанатична, радикална и опасна идеология като иранския не бива никога да получава възможността да сплашва и заплашва целия западен свят.
- Ормузкият проток е от стратегическо значение за световната търговия и енергийните доставки. Какви биха били последиците за Европа и България, ако напрежението там продължи или корабоплаването бъде ограничено? Има ли риск от нова сериозна икономическа криза заради конфликта?
- Ормузкият проток и протокът Баб ел-Мандеб са два от най-важните стратегически морски проходи в света. Първият е от ключово значение за глобалните доставки на петрол и природен газ, докато вторият свързва Червено море с Аденския залив и представлява жизненоважен маршрут за търговията между Азия и Европа. Тази война показа способността на Иран да заплашва и потенциално да блокира тези стратегически морски коридори, което може да има последици далеч отвъд Близкия изток и да засегне световната икономика.
Представете си какви биха били последиците, ако Иран разполагаше с ядрена защита, което би го поставило извън обсега на всяка държава, способна да се противопостави на ядрените му заплахи. На практика това би му дало контрол върху ключови маршрути на световната морска търговия и безпрецедентна възможност да държи световната икономика в заложническа ситуация.
- На 27 октомври Израел проведе парламентарни избори, а резултатите показаха, че блокът около Бенямин Нетаняху няма парламентарно мнозинство. Какво означава този резултат за бъдещата външна и отбранителна политика на Израел? Възможно ли е политическите промени в страната да доведат до промяна в подхода към Иран и отношенията със САЩ?
- Резултатите от изборите отразяват сложността на израелското общество и силата на неговата демокрация. Избирателната активност достигна рекордните 77,9%, което показва високата ангажираност на израелските граждани при определянето на бъдещето на страната им. Сега политическата система трябва да превърне изборните резултати в работещо правителство.
Съставът на следващото правителство може да окаже влияние върху вътрешнополитическите приоритети, но основните интереси на Израел в областта на сигурността остават непроменени. Иранската ядрена заплаха, балистичните ракети и въоръжените организации, подкрепяни от Иран, продължават да бъдат предизвикателства за националната сигурност, като съществува широк политически консенсус относно необходимостта от противодействие. Не очаквам и съществени промени в стратегическите ни отношения със Съединените щати, които надхвърлят мандата на отделните правителства. Нашата 78-годишна демокрация е преминала през изключително сериозни изпитания.
- Каква е ролята на България и Европейския съюз в настоящата ситуация? Какво очаква Израел от европейските си партньори – подкрепа за мерките срещу Иран, дипломатическо посредничество или по-активна позиция за сигурността на региона? И какво конкретно може да направи България в тази сложна обстановка?
- Заплахата, произтичаща от Иран, далеч надхвърля границите на Близкия изток. Иран доставя дронове и оръжия на Русия за войната ѝ срещу Украйна, беше обвинен от Франция в кибертероризъм и саботаж, използва мрежи от ботове за разпространение на омраза срещу Израел и еврейския народ, поддържа нелегални терористични клетки в различни части на Европа и не крие амбициите си да разработва ракети, способни да достигнат всяка точка на континента. Това е реална и развиваща се заплаха, която изисква решителен европейски отговор.
ЕС разполага с важни инструменти за противодействие, включително санкции, дипломатически диалог, сътрудничество в областта на разузнаването и мерки за морска сигурност. България може да допринесе чрез членството си в ЕС и НАТО, като подкрепя координираните европейски позиции, прилага санкциите и засилва сътрудничеството в борбата с тероризма и финансирането на въоръжени организации.
България може също така да задълбочи отличното си двустранно партньорство с Израел, особено в областта на киберсигурността, защитата на критичната инфраструктура и борбата с тероризма, наред с вече установеното ни сътрудничество в сферите на иновациите, технологиите, енергетиката и образованието.
Посланикът на Израел Йоси Леви Сфари пред ФАКТИ: Иран не бива никога да получава възможността да заплашва целия западен свят
18 Ноември, 2026 13:08 523 32
88 години след Кристалната нощ антисемитизмът отново се засилва, а защитата на еврейските общности изисква конкретни действия, казва той
Снимка: Личен архив
Поставете оценка:
Оценка 1 от 7 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА