Участието на бг граждани в редовете на "Ислямска държава" ще се смята за престъпление

Със законодателна инициатива много скоро ще бъде криминализирано участието на български граждани в редовете на терористичната организация „Ислямска държава“. Това заяви министърът на външните работи в служебното правителство Даниел Митов по време на дискусията за рисковете, предизвикателствата, възможностите и перспективите пред българската външна политика.

На форума, организиран в новия модерен пресцентър на НДК от Института за дясна политика с участието на стипендианти от фондация „Конрад Аденауер“, министър Митов дойде направо от срещата на ООН в Ню Йорк и обяви, че днес, заради кризите в света (в Украйна, Ирак, Сирия), ние сме поставени пред необходимост непрекъснато да препотвърждаваме своя геополитически избор, направен много по-рано с влизането ни в НАТО и ЕС. „Ние сме част от усилията на трансатлантическата общност, която има ясни ангажименти“, изтъкна Даниел Митов, като изреди сред задачите на антитерористичната коалиция военното неутрализиране, отрязването на финансирането и цялостното делегитимиране на „Ислямска държава“, която е огромна заплаха и за нашата сигурност.

Министър Митов обясни още, че няма да махаме съоръжението по границата с Турция, каквито предположения са се появили, макар то да има „временен характер“. С гаранциите за оставането на оградата дипломат номер едно в момента подчерта приемствеността по отношение на мерките на предишното правителство, както би трябвало да бъде във външната политика изобщо, която Митов постави сред малкото успешни за нас сектори още от началото на 90-те.

Директорът на Института за регионални и международни изследвания – политологът Огнян Минчев, в изказването си обърна внимание на двете променливи величини във външната политика. Едната е съществената промяна на системата на международните отношения – вместо еднополюсния либерален свят с център САЩ отпреди няколко години, в който имахме рамка за сигурност, развитие и очертани ценности, сега се наблюдава многополюсна система с множество полюси на власт с различни ценности и България трябва да балансира внимателно в реалната политика между оста Брюксел-Вашингтон, Москва и Анкара, категоричен бе д-р Минчев.

Втората променлива величина във външната политика, според Минчев, е свързана с институционалната и всякаква друга деградация на държавата ни, която се „взема на ръчно управление от различни олигархични интереси“.

След като участваме във всички мисии на НАТО като съюзник, трябва да имаме и искания - например за военна помощ от САЩ и подкрепа за армията ни, но също така предстои да се докажем като надежден съюзник, каза той. След като критикува инвазивната политика на ДПС на всички нива, Огнян Минчев посъветва вече да заличим комплекса си „възродителен процес“, за да не влияе той върху отношенията ни с Турция, а спрямо Русия да избегнем емоционалния порочен кръг „фили-фоби“ и да заложим на прагматизма и взаимния интерес.

По-късно политологът се спря и на опасността от „Ислямска държава“, която нарече трета форма на тоталитаризъм за последните 100 години след болшевизма и нацизма. Той предупреди рискът от нея да не бъде по никакъв начин подценяван.

Бившият министър от правителството на НДСВ Соломон Паси изрази мнение, че от 2007 г., когато сме постигнали основните си външнополитически цели, външната политика е станала избледняващ приоритет за страната ни. Трябва да определим приоритетите си в НАТО и ЕС, тъй като малка България не може да е „универсален войник“, отбеляза той. Според Паси, следва да „материализираме партньорството си със САЩ, тъй като с тях сме участвали в 5 войни и петте са спечелени“. Бившият външен министър посъветва още да използваме отдавнашните си позиции в държави като ЮАР, КНДР, Виетнам, за да станем там проводник на влияние и информация, а също и да работим за превръщането си във „Вишеград на Балканите“.

Политологът Владимир Шопов – преподавател в НБУ също се спря на кризата в Европа и почти институционализираното разделение между Севера и Юга на Стария континент, на свиването на глобалното й влияние за сметка на Изтока, на недостига на политическо лидерство. Той констатира устойчива маргинализация на България в ЕС, където в момента сме с почти несъществуващ политически капитал и сме натрупали поредица от провалени очаквания към нас.

За пръв път имаме толкова отчетлива стратегия за деевропеизация на страната, която се опитва да пречупи проевропейския консенсус в обществото, коментира Шопов, като призова да се справим с инерцията на нашето членство в ЕС. Сред приоритетите ни в Европа той постави присъединяването към Банковия съюз, Шенген, структурите за опазването на европейските граници и т.н.