До средата на ноември възстановяват плащанията по "Околна среда"

До две седмици се очаква Европейската комисия да възстанови плащанията по ОП „Околна среда“, съобщи на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът по управление на средствата от ЕС Илияна Цанова. Това стана ясно след проведен разговор с комисаря по регионалната политика Йоханес Хан във вторник.

След приключилите проверки Комисията е потвърдила, че системите за управление и контрол на ОП „Околна среда“ работят. Вицепремиерът Цанова благодари на администрацията за положените усилия в подобряването на системите, така че да се стигне до благоприятно решение. „Голяма част от този труд остана невидим за обществото. За нас това беше приоритетна задача“, посочи Цанова.

Преди възстановяването на плащанията, до края на тази седмица, българската страна ще изпрати на ЕК искане за плащане с отразена финансова корекция от 9,5 процента.

Очакваме 700 млн. лева от ЕК по ОП „Околна среда” до края на годината, съобщи още вицепремиерът. Държавният бюджет до момента е разплатил около 450 млн. лева по „Околна среда“ и двете спрени оси на ОП „Регионално развитие“. Възстановяването на плащанията от страна на Комисията ще има положителен ефект върху държавния бюджет, коментира Илияна Цанова.

По-добра координация в управлението на средствата от ЕС предвиждат промените в две постановления, които прие кабинетът днес.

Промените в нормативната уредба са резултат от дейността на работните групи, създадени по инициатива на заместник министър-председателя Илияна Цанова, като в тях са отразени предложенията, дискутирани на две кръгли маси, проведени в началото на септември и октомври. В тях участваха всички заинтересовани страни в управлението на средствата от ЕС – управляващи и контролни органи, представители на общините, браншови и стопански организации.

С изменение в постановление №70 на Министерския съвет от 2010 г. се създава Координационен съвет към правителството, който ще го подпомага на експертно равнище като обсъжда текущи въпроси, свързани с управлението на средствата от Европейския съюз. Този формат създава по-добра координация между отделните участници в системата, които ще могат да споделят добри практики помежду си, да съгласуват експертни позиции и да уеднаквяват процедурите, така че да бъдат по-ефективни в работата си. Важна цел е и подобряване на комуникацията на всички нива, така че всеки да може да се ползва от опита на другите, както и да се търси съгласие при спорни въпроси.

Председател на съвета е заместник министър-председателят по управление на средствата от ЕС, а в състава му се предвижда да бъдат включени представители на управляващите органи, одитния орган, сертифициращия орган, Агенцията по обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция и Националното сдружение на общините в Република България. Представители на Сметната палата и на браншовите и работодателските организации ще участват като наблюдатели.

Постановлението предвижда създаването и на Съвет по финансови корекции. Той ще играе ролята на медиатор при спорове между бенефициенти и управляващи органи, като ще се стреми да сближава позициите и да решава конкретните казуси, така че да не се стига до съдебна процедура.

Съветът ще подпомага правителството в координацията на процеса по определяне и извършване на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при обществени поръчки и договори по проекти, съфинансирани със средства от Европейския съюз. В този формат ще се разглеждат конкретни случаи, свързани с определянето и извършването на финансовите корекции, и ще се дават становища по тях. Целта е бъде постигната по-добра координация между контролните органи и уеднаквяване на практиката им по прилагане на финансовите корекции, което ще създаде по-добра среда за реализиране на проектите. Председател на Съвета по финансови корекции е заместник министър-председателят по управление на средствата от Европейския съюз. В състава му влизат представители на управляващите органи, Агенцията по обществени поръчки и Агенцията за държавна финансова инспекция. При необходимост дейността му ще бъде подпомагана от външни експерти.
С постановление от днес Министерският съвет измени и допълни Методологията за определяне на финансови корекции.
В рамките на експертната група за финансовите корекции беше направен преглед на ефекта от прилагането на досегашната Методологията за определяне размера на финансови корекции, приета с ПМС 162, в сила от 24.06.2014 г., и бяха описани хипотезите в случаите, в които възложителят не е допуснал нарушение и въпреки това е наложена финансова корекция. Открои се необходимостта от ясни критерии за определяне на случаите, в които финансовата корекция не следва да бъде за сметка на бенефициента. С това се цели да се възстанови справедливостта и предвидимостта в системата за управление на средствата от ЕС, и по-конкретно налагането на финансовите корекции.

Финансовите корекции са измерител на реализирани рискови фактори при изпълнението на проектите и контрола върху тях. Към настоящия момент системата за управление и контрол се нуждае от усъвършенстване и настройка, с цел подобряване на нейната ефективност и ефикасност при защита на националните финансови интереси. Избран е подходът, при който се запазва действащата Методология, която е в пълно съответствие с прилаганата от ЕК методология, тъй като това би предотвратило натрупването грешки, установени от Европейската комисия.

Допълнената и изменена Методология за определяне на финансовите корекции регламентира ясно, че по методологията може да се установят нарушения, които не могат да бъдат отнесени към действия или бездействия на възложителя, провел обществената поръчка, и определя конкретните хипотези, при които финансовите корекции не следва да бъдат за сметка на бенефициентите, а именно когато:
- бенефициентът е спазил изцяло разпоредбите на приложимото законодателството;
- за установеното нарушение е постановено решение на КЗК или ВАС, с което бенефициентът се е съобразил;
- КЗК или ВАС са се произнесли, че документацията за провеждане на обществена поръчка е законосъобразна;
- нарушението е в следствие на конкретна препоръка или указание на управляващия орган или АОП, с което бенефициента се е съобразил.
С предлаганите изменения и допълнения се регламентират и възможността и обстоятелствата, при които органът, налагащ корекцията, може да прояви гъвкавост и да наложи по-малка корекция (до 10%).
С оглед осигуряване на правна сигурност се урежда правилото, че когато дадено нарушение е правилно установено и остойностено в съответствие с предходните Насоки на Европейската комисия и, респективно, съгласно разпоредбите на ПМС 134, към настоящия момент не следва да се налага по-висока финансова корекция.
Създава се механизъм за систематичен анализ на причините и отговорността за финансовите корекции, последствията от тях, както и мерките, които трябва да се предприемат за предотвратяването им в бъдеще. Редовният анализ ще спомогне да се предотвратят грешките, водещи до налагането на финансови корекции, както и да се предприемат своевременни мерки за промяна на законодателството и/или правилата, от които произтичат те, и защита на националния интерес при спорове с Европейската комисия.
„Анализът ще позволи да се идентифицират структурите или разпоредителите с бюджет, чиито действия или бездействия са създали условия за налагането на финансови корекции, независимо дали се касае за пропуски в националното законодателство или неправилното му прилагане, или допускането на грешки при осъществяване на контрол. Тъй като не е възможно държавния бюджет да се разглежда като единствен източник за плащане на финансовите корекции, анализът ще позволи финансовата тежест от наложените финансови корекции да се понесе от отговорните структури, а не само от управляващите органи, тогава когато възложителя не е допуснал нарушение“, коментира вицепремиерът Илияна Цанова.