КФН е проверила 7400 пъти ПФ за 2014г. и ги е глобила с 200 000 лева

За 2014 година пенсионните фондове са проверени с около 7400 проверки, дистанционни и на място, обяви Стоян Мавродиев пред „Радио К2“ .Пенсионните дружества са точно десет, всяко от тях управлява по няколко пенсионни фонда, по закон може по три максимум.

„Представяте ли какъв огромен обем и какви тежки проверки се извършват непрекъснато над пенсионните фондове. Това са и дистанционни, и проверки на място. Дистанционна проверка означава проверка по документи на определени конкретни трансакции, факти и обстоятелства, които интересуват нашите колеги от управление „Осигурителен надзор“, извършващи надзора. Има 13 проверки на място във всяко едно от дружествата, т.е. наши служители са били в офисите на дружествата физически, в рамките на тези 13 проверки месеци наред“, заяви председателят на КФН.

Мавродиев категорично не е съгласен, че липсва надзор над частните пенсионни фондове. Според него надзорът над тях е изключително тежък и сериозен. „Смело мога да кажа, че те (ПФ) са много по-тежко регулирани отколкото банките“, заяви шефът на КФН.

„Като сте толкова смел, кажете ми, г-н Мавродиев, с „да“ или „не“, установили ли сте пенсионно-осигурителни дружества да инвестират в свързани лица?“, попита Беновска.
„Има множество дружества, за които са открити нарушения, различни видове нарушения,  включително има издавани актове и за нарушения на режима за сделки със свързани лица, които са санкционирани със съответните глоби“, отговори Мавродиев. Размерът на глобите за 2014 година по отношение на пенсионните фондове е около 200 000 лева. Функция на КФН е да наказва извършени нарушения по преценка, според тежестта на нарушенията.

„Установено ли е някое от пенсионно-осигурителните дружества да инвестира в свързано лице?“, продължи да настоява за отговор Беновска.
„Има констатирани нарушения, извън обхвата на закона, касаещи сделки със свързани лица, които са санкционирани“, отвърна Мавродиев. Той каза, че не разполага в момента със статистика, за да каже кои са тези пенсионно-осигурителни дружества. Всичко това е обявено в отчетите на КФН пред Народното събрание, качено и на сайта на КФН, допълни още той.

Осигурените лица трябва да са спокойни за парите си в частните пенсионни фондове, уверено заяви Мавродиев. Той разкритикува  манипулативното говорене за изчезнали, присвоени или загубени средства от ПФ, което не отговаря на истината. Председателят на КФН повтори, че пенсионно-осигурителните дружества и пенсионните фондове са много солидно и стрикно надзиравани от КФН, като регулатор, и съответно парите са по партидите на хората и КФН знае къде се намира всеки лев по тях.

„Знаем колко процента от средствата са инвестирани в ценни книжа, колко са в депозити в банки, какви са паричните средства, колко са в недвижими имоти, в чужбина, в страната, в държавни ценни книжа. Ние имаме много ясна представа, доколкото при нас на ежедневна база се подава подобна информация от фондовете и от банките попечители. Има двоен контрол, както от КФН, така и от страна на банките попечители“, каза Мавродиев.

Според председателя на КФН, говоренето и сравняването между капиталовия стълб, т.е. частните пенсионни фондове, и между НОИ просто няма как да бъде правено, това са две съвсем различни системи и съответно опитите за аналогия между двете са безкрайно неправилни и неточни.

„В частните пенсионни фондове всички ние внасяме своите осигуровки, които се съхраняват в индивидуални сметки и съответно се инвестират във фондовете с цел доходност. Докато първият стълб, НОИ, на практика получава средства от държавата с цел да извършва пенсионни плащания към пенсионираните вече български граждани, т.е. там няма индивидуални сметки, няма управление на средства по начина, по който се прави във втория и третия стълб, съответно прилика между двата модела няма и няма да се правят съпоставки“, коментира Стоян Мавродиев.

„Ваш бивш служител на КФН, който се е занимавал с проверките на пенсионните фондове в момента е назначен да работи в едно ново пенсионно-осигурително дружество, той се казва Пирин Христов, а дружеството се казва „Утре“, нарушение ли е това на закона, според Вас, и възможна ли е злоупотреба с информация?“, попита Беновска.

„Аз не съм специалист по трудово право, за да знам дали това е нарушение или не, бих могъл да проверя конкретен казус, ако желаете и смятате, че има основание да се смята, че има нарушение“, отговори Мавродиев. Той каза, че Пирин Христов не е бил част от ръководния състав, а редови експерт и едва ли би могъл да нанесе проблеми на КФН или на финансовата стабилност. Пирин Христов е заемал поста началник отдел “Оперативен контрол”, управление “Осигурителен надзор”, КФН.
Мавродиев увери Беновска, че поверителната информация в КФН се съхранява стриктно, в секретно деловодство в комисията.

Стоян Мавродиев разсея слуховете, че КФН трябва да провери случаят с „КПМГ България“, тъй като това е в патримониума на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, КФН и КПНРО са две независими институции, избирани от Народното събрание и отчитащи се пред него.

„Основна мисия на институцията е да съдейства с юридически, административни и информационни средства за поддържане на стабилност и прозрачност на небанковата финансова система в България, както и да защитава интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица“, пише на страницата на КФН.

Малко по-рано зам.-председателят на бюджетната комисия Диана Йорданова съобщи в ефира на „Радио К2“, че през втората работна седмица на парламента ще се проведе специално заседание на Комисията по бюджет и финанси (КБФ) с Комисията за финансов надзор (КФН), свързано с частните пенсионни фондове (ПФ), което ще се излъчва на живо, за да може всеки един човек, който проявява интерес, да може да чуе и разбере какво се случва. Народните представители ще се опитат да получат информация от всички възможни институции относно отчетите и всички счетоводни справки, които частните пенсионните фондове предоставят на КФН.

Стоян Мавродиев заяви, че КФН още не са получили покана от НС за изслушване, но като орган избран от парламента биха се отзовали по всяко едно време, за да дадат информация и мнение по различни теми на народните представители.