Екзакта: 7 партии в парламента, ако изборите бяха днес

Ако днес се провеждаха парламентарни избори, ГЕРБ би получила 27,4% от вота на българите, а БСП – 11.1%. За ДПС биха гласували 8,2%, а за РБ – 5,5%. Това става ясно от проучване на "Екзакта рисърч", проведено в цялата страна между 24 февруари и 4 март, 2015 г.

В парламента биха попаднали и ПФ с резултат от 4,5%. АБВ и Атака щяха да получат по 3%. 

Ако днес се провеждат предсрочни парламентарни избори, е много вероятно да се възпроизведе сегашното партийно представителство в Българското Народно събрание. ББЦ единствена би останала извън парламента, тъй като електоратът й се свива значително.

Електоратът на БСП се свива с 3 процента за времето след парламентарния вот през октомври, 2014 г. За низходящ тренд говори и намалялата подкрепа за лидера на БСП Михаил Мико. В началото на март 2015 г. председателят на на БСП лява България е одобряван от 16,5% и неодобряван от 67% от българите. 84% от социалистите одобряват своя лидер.

В началото на март регистрираме най-високо одобрение за работата на армията и на полицията. Тези две институции получават еднакво одобрение по 35%. Неодобрението към работата на полицията, обаче е по-висок дял от неодобрението към работата на армията 46%:33%.

Парламентът е одобряван от 18% от пълнолетните българи непосредствено след изтичането на първите сто дни от работата на новия кабинет. В същото време той продължава да бъде най-неодобряваната държавна институция за 67% от българите.

Работата на председателя на Народното събрание Цецка Цачева е одобрявана от 28% от българите. Тази оценка е по-висока от онази, която хората дават на оглавяваната от нея институция. В качеството си на председател на 43-то Народно събрание Цачева получава по-висок рейтинг, отколкото в края на мандата на 41-ия парламент.

Цветан Цветанов и Радан Кънев са лидерите на парламентарни групи, които получават по-висок дял одобрение в сравнение с останалите председатели на парламентарни групи в началото на месец март (одобряват ги по 23% от българите). Веднага след тях се нарежда Валери Симеонов с 20% одобрение. Данните показват слаба разпознаваемост на председателя на АБВ Борислав Борисов, както и на Красимира Ковачка и Светлин Танчев в качеството им на съпредседатели на БДЦ (не ги познават около и малко над 60% от българите).

Радан Кънев е лидерът на парламентарна група, който най-изразително повишава доверието към работата си за последните четири месеца - с 11%.

В първите дни на март правителството е одобрявано от 31%, а Бойко Борисов - от 43%. Неодобрението към работата на премиера е съизмерим дял с одобрението - 45%. Бойко Борисов увеличава подкрепата за работата си с 4% след парламентарните избори. С 3% намалява и неодобрението към него през последните четири месеца.

91% от избирателите на ГЕРБ подкрепят работата на Борисов като премиер на страната, а 73% от избирателите на управляващите одобряват работата на кабинета.

Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 39% от българите, което е с 3% по-малко в сравнение с октомври, 2014. С 5% повече са и критиците на президента (48%). Негативни оценки за държавния глава дават главно избирателите на БСП и на Атака. Три четвърти от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на президента.

31% от българите одобряват работата на правителството. Недоволни от кабинета са 55%, като сред тях преобладават възрастни над 60 години, нискообразовани респонденти и българи с нисък жизнен стандарт.

Според 7% от българите най-важното постижение на кабинета е, че върна доверието на европейските институции в България, в резултат на което бяха размразени еврофондовете.

На второ място, 6 % посочват наличието на по-добър и толерантен тон в политиката, на промяна в поведението на министър-председателя и на по-висока коалиционна култура на управляващите.

На трето място, отново 6% открояват направеното в социалната сфера, като обръщат особено внимание на коледните и великденските надбавки за пенсионерите, на повишаването на минималната работна заплата, както и на идеята за увеличаване на детските надбавки и новите правила за подпомагане на многодетните семейства.

На четвърто място се отчита стремежа да се провеждат реформи във всички важни области на обществения живот. Това сочат 5% от интервюираните. Други 4,5% пък поставят акцент на направеното в ресора на здравеопазването и по отношение на спешната помощ. 4% посочват като най-добри постиженията в ресора на министерството на регионалното развитие - строежите на пътища и магистрали, както и кампанията за санирането на блоковете.

Една пета от българите твърдят, че нищо добро не е направено за страната от началото на този управленски мандат. Запитани какво от дейността на правителството до момента им е направило най-лошо впечатление, 46% от интервюираните посочват, че нямат негативни впечатления от работата на правителството до момента.

16% твърдят, че им е направило лошо впечатление тегленето на заем от 16 милиарда лева, защото не е станало ясно за какво ще се изразходват парите. 7% критикуват кабинета за липсата на реформи, а 6% за липсата на синхрон между партньорите в управлението. Отсъствието на мерки за справяне с безработицата, както и проблемите свързани с пенсионната реформа, са посочени от равни дялове от по 4% като поводи за разочарование от първите стъпки на кабинета.

Според 52% за България би било по-добре ако настоящият кабинет изкара пълен мандат, а 21% се обявяват за предсрочни парламентарни избори. Скорошни избори по-често искат симпатизантите на БСП и на Атака.

Едва една трета от неодобряващите работата на кабинета искат предсрочни парламентарни избори. Това означава, че критичните настроения засега не водят до радикални нагласи за смяна на това управление.

52% от българите подкрепят идеята в България да се въведе задължително гласуване, а 36% са против. Задължителният вот е одобряван преди всичко от жените, от хората на възраст между 30 и 40 г., както и от тези над 60 г., от жителите на провинцията, от заможните избиратели. Задължителното гласуване е неприемливо за представителите на етническите малцинства. Налице е консенсус между избирателите на ГЕРБ и на БСП за ползите от задължителното гласуване. И в двата електората подкрепящите задължителния вот са по около 70%.

Дялът на хората, които намират за приемливо въвеждането на задължително гласуване остава без особени промени за последните години. Изследване на „Екзакта" от декември, 2013 г. регистрира подкрепа за задължителния вот от страна на 54% от българите. В същото изследване противниците на задължителния вот са 35%.

Сравнителните данни показват, че става дума за трайни нагласи по темата.