"Сова Харис": ГЕРБ с 20,2%, БСП с 12,8%, ако местните избори са сега

Ако местните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 20,2%, за БСП – 12,8%, ДПС – 7,1%, РБ – 3,4%, ПФ – 2,3%, „Атака” – 2,1%, а за АБВ – 1,6%. Това сочи изследване на "Сова Харис" за политическите нагласи на българите, по поръчка на вестник „Преса”.

Към момента повечето гласоподаватели не виждат непосредствена алтернатива на сегашното управление. Наблюдаваме известна консолидация на обществените нагласи около стабилността, която излъчва правителството. Въпреки сериозните противоречия в управляващото мнозинство, въпреки преобладаващото скептично отношение към властта по-голямата част от гражданите предпочитат управляващите да реализират пълен мандат.

Около 6 месеца преди изборите за местна власт почти половината от избирателите заявяват, че не възнамеряват да участват. Вероятно до есента групата на негласуващите ще се увеличи, тъй като на местни избори активността по принцип е по-ниска.

Следователно предимство ще получат кандидатите на партиите с изградени структури и твърди електорални ядра. А значението на контролираните (купените) гласове ще се увеличи.

На тези негативни обстоятелства би могъл да противостои мажоритарният компонент. Силни кандидат-кметове, отворени към гражданските структури, могат да имат шанс против статуквото, с което гражданите не свързват особени надежди.

При така стеклата се ситуация най-добре подготвена партия за предстоящите избори отново е ГЕРБ. Чрез контрол над държавния апарат и институциите, най-добър финансов потенциал, с добри позиции в местната власт и най-вече с високото ниво на електорална подкрепа тази партия осигурява комфортна преднина на всеки свой кандидат. Шансовете за мащабна победа на ГЕРБ на местните избори изглеждат стабилни.

Липсата на перспектива се откроява като основен проблем за БСП. Неуспехът на кабинета „Орешарски“ още пречи на социалистите да изглеждат като алтернатива в представите на избирателя. А ролята на опозиция, която партията отстоява, предполага по-дълъг път до изгледите за изборна победа. Още повече, като се знае, че в лявото пространство монополът на БСП е реално застрашен.

Неотложно изглежда преформатирането на левицата, отварянето й към по-широки граждански слоеве. Ако БСП не желае да последва съдбата на СДС, тя трябва да докаже пред избирателите, че е постпреходна партия, каквато е ГЕРБ. На изборите тази есен БСП ще има трудната задача да покаже, че е започнала промяната в себе си. Ако пропусне този шанс, ще претърпи тежки последици.

В електорален план ДПС изглежда стабилно. Поне засега позициите, които то си извоюва през последните години, изглеждат защитими. Обаче от желан центристки съюзник на всяка власт движението се превърна в нежелан партньор за всички основни политически субекти.

Резкият завой, който ДПС се опита да направи, като премине от едно управляващо мнозинство в друго, без да е отговорило на очакванията на избирателите, може би е възможен в корпоративната сфера, но не и в политиката. Представителната демокрация не търпи това. И е естествено, че екипът на Лютви Местан изпадна в изолация. Може да се очаква на местните избори в много райони ДПС да срещне по-консолидирана съпротива от своите опоненти.

Засега Реформаторският блок отстоява част от идеите, с които привържениците му го доведоха до властта. Електоралната подкрепа за тази формация е ограничена, но зад нея стои значителна част от интелигенцията което придава на РБ особена тежест. Разногласията на партиите в блока и изкушенията във властта са сериозните препятствия, с които реформаторите трябва да се преборят.

Борбата между Патриотичния фронт и „Атака“ за спечелване на гласовете в нишата на националистите продължава с пълна сила. „Атака“ заложи на проруските настроения, а патриотите отстояват вижданията си чрез присъствие в управляващото мнозинство. Засега обединението между Красимир Каракачанов и Валери Симеонов има лек превес, но не бива да подценяваме Волен Сидеров, който редовно намира подходящи артистични прояви преди избори.

АБВ са изправени пред трудна дилема. Как хем да участваш с опонента си в дясно правителство, хем да се изправиш срещу него пред избирателните урни? Логично това противоречие доведе и до конфликт в самата организация. Предстои да видим коя от двете посоки ще избере елитът на партията на предстоящия си конгрес. Без единодействие с БСП на местните избори партията на Георги Първанов не би могла да разчита на значими резултати.

За ББЦ можем да кажем, че нейният лидер остана в положението „и сам воинът е воин“. Позиционирал се еднозначно срещу лидерството на Бойко Борисов и отхвърлен от екипа си от десни съмишленици, за Николай Бареков не остава нищо друго, освен да очаква ветровете на промяната.

Институциите можем да разделим на две основни групи според оценките от проучването. Едните са с положителен рейтинг - одобрението за тях надвишава неодобрението. Във втората група са тези, при които негативните оценки преобладават. Първата група включва Българската православна църква, омбудсмана, Европейския парламент и Европейската комисия. Нито една от тях обаче не е свързана с българската държавна администрация.

При всички останали институции не само одобрението е с по-ниски стойности, но и преобладава неодобрението. В дъното на скалата са структурите, свързани със съдебната власт. Очевидно е, че очакванията на хората са за радикална реформа в тази сфера.

Лиляна Павлова е отличничката на кабинета, а премиерът сякаш вече е в ролята на държавен глава

Шестима души в правителството са с положителен рейтинг - хората, които смятат, че те се справят успешно с работата си, са повече от застъпващите обратното мнение. Министър-председателят е сред тези шестима.

Изобщо, ако сравним поведението на Бойко Борисов по време на упражняването на първия и втория му мандат като премиер, можем да решим, че става дума за друг политик. Сега той е по-умерен, сговорчив и консенсусен. Сякаш сегашният премиер вече е влязъл в ролята на държавен глава. Може би в основата стои балансът, необходим заради сложния състав на парламентарното мнозинство.

Успокояването на обстановката в страната на пръв поглед изглежда като стабилизиращ фактор. Ако погледнем на проблемите на държавата в по-дългосрочен план обаче, ще установим, че ролята на премиера като реформатор е просто задължителна. Сериозните реформи в ключови сфери са наложителни.

Отличник в кабинета безспорно е министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Тя е навсякъде, където се откриват нови обекти или има природни бедствия и аварии. Втори според оценката на анкетираните е здравният министър Петър Москов. Реформаторът наложи директен език и атакува проблемите в здравеопазването, в сектора, който може би е най-тежкият след съдебната сфера. Да се хвърлиш смело обаче, още не гарантира окончателния успех.

В групата на успяващите министри са и доказани професионалисти като Ивайло Калфин (министър на труда и социалната политика) и Томислав Дончев (отговарящ за европейските фондове). Сред тях пълнолетните български граждани поставят и Румяна Бъчварова, която освен коалиционната политика отскоро пое и тежкия ресор на МВР. Към тази група е и министърът на културата Вежди Рашидов, който благодарение на опита си от миналия кабинет пое функциите си в движение.

Оценката на избирателите формира и група, която можем да дефинираме като „златната среда“. В нея се включват както опитните Меглена Кунева (зам. министър-председател), министрите Ивайло Московски (на транспорта) и Владислав Горанов (на финансите), така и някои от новите имена като министъра на спорта Красен Кралев, на външните работи Даниел Митов, на икономиката Божидар Лукарски и т.н.