31% от българите одобряват работата на кабинета

Ако изборите се провеждаха на 27-и май, със сигурност в следващия състав на Народното събрание биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, РБ, ПФ, сочат данните от майското изследване на "Екзакта Рисърч Груп", отразяващо електоралните нагласи в последната седмица на май 2015 година.

Към момента запазват шансовете си за присъствие в следващия парламент както "Атака", така и АБВ.

Изследването установи мобилизация от предизборен тип на основните политически ядра на основните партии. Това обяснява и защо се покачват рейтингите на повечето лидери на политически партии.

Ако парламентарните избори са днес: ГЕРБ е първа политическа сила с 24,5%, а БСП втора с 14,4%. Електоралната тежест на ДПС в края на месец май е 7,3%, а на РБ – 6,2%. Следват ПФ с 5,1%, Атака с 3,4% и АБВ с 2,8%.

Политическата подкрепа за ГЕРБ е по-висока сред хората на възраст между 50 и 59 години и сред високообразованите респонденти. Най-нисък е електоралният дял на ГЕРБ сред нискообразованите и сред ромите.

БСП получава електорален дял, по-висок от средния сред жените, сред хората на възраст над 59 години и сред нискообразованите респонденти. Най-ниска е електоралната подкрепа за БСП сред избирателите на възраст до 30 години.

Реформаторите имат най-много избиратели сред образованите и трудовоактивните хора, както и сред жителите на столицата.

ПФ е популярен сред високообразовани жители на големите градове.

Общественото мнение за работата на основните държавни институции:

Изследването регистрира, че армията и полицията остават най-одобряваните институции у нас. Те получават приблизително равно одобрение – 34% одобряват дейността на армията, а 33% – дейността на полицията. Неодобрението към работата на полицията обаче през последните месеци се запазва като трайно по-висок дял от неодобрението към работата на армията (50%:33%). В сравнение с април, през май леко намаляват (с 3%) и негативните оценки за армията.

Съдът и прокуратурата продължават да бъдат институциите с най-ниски нива на одобрение сред българите (одобряват ги по 14%). Неодобрението към прокуратурата възлиза на 63%, а към съда – на 66%.

Парламентът е одобряван от 18% от пълнолетните българи. Одобрението към дейността на Народното събрание спада с 4% в сравнение с месец април, 2015 г., и се връща на стойността си от месец март, т.г. В същото време парламентът продължава да бъде най-неодобряваната държавна институция от 69% от българите. Въпреки че немалко партии са представени в настоящия състав на българското Народно събрание, сред избирателите на нито една от тях не преобладават положителните оценки за работата на парламента.

Най-често критикуват работата на законодателния орган избирателите на БСП и на "Атака". Негативните настроения към работата на българското Народно събрание се дължат преди всичко на общественото усещане, че през последния месец основната законодателна институция отново се плъзга към политическо противопоставяне и конфликти и в по-малка степен държи на фокус нуждата от закони по темите на деня.

Работата на председателя на Народното събрание Цецка Цачева е одобрявана от 31% от българите, като за последния месец одобрението се качва с 2%. Така оценките за работата на Цецка Цачева са значително по-добри от тези за работата на Парламента.

В последните дни на май правителството е одобрявано от 31% от българите, а министър-председателят Бойко Борисов – от 44%.

Недоволни от работата на кабинета са 58%, като сред тях преобладават хора на възраст между 30 и 40 години, както и такива на възраст над 60 години. Критични оценки за работата на кабинета дават най-често нискообразованите респонденти, както и българите с нисък жизнен стандарт.

Сред одобряващите работата на Министерски съвет, по-често се срещат хора със стандарт над средния, на възраст между 50 и 60 години, вискообразовани респонденти и жители на градовете-областни центрове. Най-висока подкрепа за работата на правителството е регистрирана сред избирателите на ГЕРБ. 73% от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на кабинета, а 90% от тях подкрепят работата на Борисов като премиер на страната. Одобрение над средното за дейността на правителството заявяват и привържениците на Реформаторския блок. Най-критични към работата на кабинета са симпатизантите на БСП и на "Атака".

Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 31% от българите, а критични оценки към него имат 57%. По-често негативни оценки за работата на държавния глава дават избирателите на БСП, на "Атака", на ПФ и на АБВ. 60% от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на президента. Положителните оценки за работата на президента имат превес над отрицателните сред избирателите на ГЕРБ и на ДПС. Регистрирани са силно политизирани оценки за работата на държавния глава, което показва, че политиците пряко или косвено успяват да фокусират вниманието на хората не само върху тазгодишните местни избори, но и върху президентския вот догодина.

Общественото мнение за работата на министрите от кабинета:

През май повечето министри от кабинета успяват да се преборят за по-високо обществено доверие. При едни позитивната промяна е минимална, при други – забележима. 

Списъкът на най-одобряваните министри отново се оглавява от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която е одобрявана от 55% от пълнолетните българи. Този дял е с 2% по-висок в сравнение с месец април. Одобрението за работата на министър Павлова е най-високо сред младите българи, сред хората на възраст между 40 и 50 години, сред заможните и сред високообразованите респонденти. 

Здравният министър Петър Москов през май, както и през април, е втори сред най-одобряваните министри, с рейтинг от 46%. За последния месец министър Москов губи 3% одобрение. Огласените мерки за реформи в сферата на здравеопазването безспорно пораждат и съпротива, и критични коментари. Но данните от настоящото изследване показват, че министър Москов разполага със значителен ресурс от обществена подкрепа за реализация на намеренията си. 

Трети сред популярните министри е Ивайло Калфин, чиято работа е одобрявана от 43%, като този дял остава без значими промени през последните месеци. Прави впечатление, че подкрепата за работата на Ивайло Калфин е съизмерима сред левите и сред десните симпатизанти. 

Четвърти е Томислав Дончев с одобрение от 41% и ръст на доверието от 6% в сравнение с април. Лиляна Павлова, Петър Москов, Ивайло Калфин и Томислав Дончев са министрите, одобрението за работата, на които е по-висок дял от неодобрението. 

С 5% за последния месец нараства одобрението за работата на вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Така, одобрявана от една трета от българите, тя попада в топ 5 на министрите от кабинета. 

Нови 4% одобрение добавя през последния месец и министър Красен Кралев, който в същото време печели и периферна подкрепа за работата си (освен от електората на ГЕРБ е одобряван и от привърженици на повечето други партии). 

През последния месец министърът на образованието Тодор Танев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова успяват да станат малко по-разпознаваеми, но това води до ръст на негативните оценки за тяхната дейност. С 9% през последния месец расте общественото неодобрение към работата на министър Тодор Танев.

Най-одобряваните български политици през месец май:

През месец май, нагласите в обществото са по-позитивни и това влияе благоприятно върху рейтингите на повечето политици. Подобна констатация има място и в това изследване. Най-одобряваният български политик през месец май е столичният кмет Йорданка Фандъкова – 66%, която получава подкрепата на две трети от българите и е повишила рейтинга си за последния месец с нови 2%.

Със значим ръст на одобрение (от 6%) в сравнение с данните от предишния месец е Георги Първанов – 37%, който е одобряван от две трети от избирателите на БСП.

В топ 10 на българските политици намират място един настоящ кмет (Йорданка Фандъкова - 66%), шестима министри в настоящия кабинет на ГЕРБ (Бойко Борисов – 44%, Лиляна Павлова – 55%, Петър Москов – 46%, Ивайло Калфин – 43%, Томислав Дончев – 41%, Румяна Бъчварова – 33%), един бивш президент и настоящ лидер на партия (Георги Първанов – 37%), настоящият президент Росен Плевнелиев – 31%, настоящият председател на парламента Цецка Цачева – 31%, настоящият заместник-председател на парламента (Красимир Каракачанов – 29%) и настоящият лидер на парламентарна група – Валери Симеонов – 29%. 

Коментар на "Екзакта" по данни от национално представително проучване сред пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 20 и 27 май, 2015 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 90 населени места.
 

Изследването се провежда в рамките на собствената изследователска програма на Exacta Research Group.