Димитър Лазаров: Целта на референдума е покачване на избирателната активност

Целта на този референдум е вдигането на избирателната активност на българите. Дебатът в Закона за прякото участие на гражданите в държавната и местната власт се фокусира в това  - доколко може да се смъква прагът на валидност на референдума и дали той може да бъде доста по-нисък от прага на гласуващите.

 

Това каза за "Хоризонт“ в предаването "Неделя 150“ Димитър Лазаров, председател на парламентарната комисия за промени в Конституцията от ГЕРБ, и обясни:

Става дума за промени в Закона за прякото участие на граждани в държавната и местната власт. Референдумът е едната част на този закон, който през 2009година смени Закона за допитването. И тук не става дума само за допитване, а какъв да бъде прагът на валидните подписи, с които задължително да се ангажира Народното събрание да вземе решение за провеждането на референдум и определянето на дата.

 

Втората част от процедурата е какъв да бъде броят на гражданите, които да участват в референдума. Нека да има дебат. Ние подкрепяме всенародното допитване. Целта на този референдум е вдигането на избирателната активност на гражданите.

От ГЕРБ смятат, че задължителното гласуване, мажоритарният вот и електронното гласуване са необходими: Мажоритарен вот да има при избора на народни представители. Не мажоритарен елемент, защото такъв има при преференциите, а става дума за пряк избор на депутати. Електронното, дистанционно гласуване ще даде възможност на българите в чужбина по-пълноценно да упражнят правото си на вот.

 

ГЕРБ трябва самостоятелно да участва в общински листи за избор на общински съветници, категоричен беше Лазаров.

Между първо и второ четене да надделее идеята за вслушване в гласа на народа, надява се Найден Зеленогорски от Реформаторския блок. Той смята, че трябва да се намали прагът на легитимност на референдума от около 3,4 млн. души до 50 плюс едно от хората, записани в избирателните списъци: Да се намали границата, което ще позволи да имаме ефективно осъществени референдуми. 

 

При сега съществуващата граница, аз се съмнявам, че допитването, което ще стане факт по време на местните избори, ще придобие нужната легитимност след като бяха отхвърлени двата законопроекта на РБ и АБВ.

Според Реформаторите "мъртвите души“ в избирателните списъци са около 1 млн., категоричен беше Зеленогорски: Това са хора, които живеят в чужбина, не са се връщали в България десетки години и накрая се оказва, че са гласували. Една от темите, по които имаме съгласие с Патриотичния фронт, е да има активна регистрация.

 

Идеята за референдум заедно с местните избори е смущаваща. Това разсейва управлението на изборите, заяви Михо Михов от АБВ: Референдумът в трите си пункта има какво още да се доработи по отношение на посланието си към българските граждани. Ние бяхме огорчени, че нашият законопроект, внесен от Марияна Тодорова, беше отхвърлен. Спестяването на средства при избори "2 в 1“ няма да бъде по-ефективно, отколкото да разделим нещата, както ще бъде и по-отговорно.

АБВ е последователна в изискването 50% от народните представители  да бъдат избирани мажоритарно. Задължителното гласуване е добро, но трябва да се обвърже с образователния ценз на гласоподавателите. Образованият човек може да носи отговорност.

 

Законодателната процедура е такава, че, когато президентът внесе предложения за референдум, те не подлежат на редакция. Това каза Румяна Коларова, която е секретар към президента по въпросите на гражданското общество, науката и образованието.

 

По повод критиката на БСП, че не е спазен срокът от една година за внасяне на предложението за референдум от Росен Плевнелиев, Коларова заяви: Става дума за политическа спекулация от страна на БСП. Това е свързване на една тема – предложението за референдум от страна на президента с друга тема – подписката, събрана в подкрепа на неговото предложение миналата година.

 

Преди да бъде внесено предложението в Народното събрание бяха проведени консултации. Непосредствено преди внасянето на предложението началникът на кабинета – г-жа Захариева и аз проведохме консултации с всички парламентарно представени партии, които са аргументирали своята позиция във връзка с референдума пред президента. 

 

По време на разговорите ни с БСП не е ставало дума за някакви срокове и че, ако се внесе по-рано от 18 юни, както определя г-жа Манолова, ще има някакви проблеми. Бих казала, че тук става дума за някакъв вид индивидуална акция.