Алфа Рисърч: Парламентът все още е институцията с най-нисък рейтинг

Доверието в основните държавни институции остава в рамките на регистрираните през последните години ниски граници. Това показват резултатите от национално представително проучване на агенция „Алфа Рисърч", проведено в периода 7-13 юни.

Парламентът продължава да е институцията с най-нисък рейтинг (10% доверие срещу 52% недоверие).  Малко по-високо, но също преобладаващо негативно е и отношението към неговия председател Цецка Цачева (16% доверие срещу 43% недоверие).

Президентът Росен Плевнелиев запазва позициите си от преди два месеца: 24% одобрение срещу 37% неодобрение.

Неизменно силно негативно е отношението към институциите на съдебната власт: съд (8% положително срещу 60% отрицателно), следствие (8% положително срещу 57% отрицателно), прокуратура (6% положително срещу 60% отрицателно), главен прокурор (13% положително срещу 40% отрицателно).

Силови институции като армия и полиция, които през последните години бяха едни от малкото, ползващи се с доверието на хората сега също събират повече критични оценки, отколкото позитивни: армия - 19% доверие срещу 34% недоверие, полиция – 18% доверие срещу 44% недоверие.

След казуса с КТБ, дълго изгражданото доверие в БНБ се срина (9% одобрение срещу 52% неодобрение) и институцията не успява да си го възвърне.

С преобладаващо доверие от страна на обществото към момента се ползват единствено обществените медии БНТ (52% доверие срещу 12% недоверие), БНР (48% доверие срещу 26% недоверие) и Българската православна църква (35% доверие срещу 20% недоверие).

Доверие в правителството и министрите

Поредица от събития през последните месеци като планираното повишение цените на тока, дискутираните реформи в здравеопазването и пенсионната система, конфликтите в ромски махали и дебатите около съдебната реформа повишават социалното напрежение, критичността и разочарованието от ефективността на изпълнителната власт. В резултат, цялостната оценка за дейността на правителството бележи лек спад спрямо април (20% одобрение срещу 41% неодобрение).

Премиерът Борисов остава незасегнат от този спад  - с 33% рейтинг той продължава да е най-харесваният политик в страната, но редица министри от неговия кабинет фокусират недоволството на по-широки слоеве, или точно определени социални групи. Новата тенденция, която Алфа Рисърч регистрира през юни и която се наблюдава изключително рядко, е нарастване едновременно и на доверието, и на недоверието към няколко ключови, реформаторски настроени министри. Най-изявен е този феномен в отношението към здравния министър Петър Москов и социалния Ивайло Калфин.  Наред с регионалния министър Лиляна Павлова те продължават да формират Топ 3 на най-успешните членове на кабинета, като обаче увеличават както ядрото на своите фенове, така и кръга на своите противници.

В ситуация на поляризация на отношението към Москов и Калфин, регионалният министър Лиляна Павлова се откъсва като лидер в класацията на най-успешните министри с 30.7% положителни и само 3.8% отрицателни оценки. Одобрението за дейността на Петър Москов също нараства спрямо април (от 24.3% до 27.8%), но интензивно се увеличават и критиците му (от 10.5% през април до 16.1% през юни). Аналогична е тенденцията в мнението за работата на социалния министър Ивайло Калфин (нарастване на положителните оценки от 19.7% до 25% и на отрицателните от 9.1% до 11.7%).

С близък до П. Москов индекс за дейността е и министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Макар и в значително по-малка степен, той продължава да е сред популярните имена в кабинета (15.6% положителни и 4.9% отрицателни оценки).

На обратния полюс – най-неодобряваните членове на правителството – хората продължават да поставят образователния министър Тодор Танев (3.9% одобрение и 20% неодобрение) и  икономическия Божидар Лукарски (3.2% одобрение и 17.2% неодобрение). Притесненията около повишението на цените на тока, понижават рейтинга и на енергийния министър Теменужка Петкова (1.3% одобрение и 14.9% неодобрение).

Най-значим спад е налице  в оценката за работата на министъра на културата Вежди Рашидов. Със 7.3% положителни и 18.4% (вторият най-неодобряван министър след Тодор Танев) отрицателни оценки той се срива от челото в дъното на таблицата.

Доверие в управляващите

Ако изборите бяха сега, парламентарно представените партии биха запазили в общи линии подкрепата, с която влязоха в 43-то Народно събрание.

На национално равнище ГЕРБ запазва доминиращата си лидерска позиция ( 21.9%), но бележи   плавен спад спрямо началото на мандата. БСП остава втора политическа сила и дори леко подобрява позициите си (11.5% ), но все така е на минимална преднина пред ДПС (7.3%), което като правило мобилизира рязко избиратели непосредствено преди избори.

Лек отлив се наблюдава и в Реформаторския блок. Тактиката на „подкрепа и критика“ се оказва успешна за ПФ и АБВ – те леко подобряват позициите си – съответно на 5.7% и 3.5%. Реформаторският блок, към чиито министри имаше най-много атаки през последните месеци, запазват вота си от 5.7% . В ляво, подкрепа между 1% и 2%  регистрира и формацията на Т.Дончева – Движение 21.

Доверието  към лидерите на основните политически сили следва в общи линии посоката на електоралната им подкрепа. Борисов запазва най-висок личен рейтинг сред партийните лидери – остава незасегнат от спада на правителството и някои министри, но и не добавя нова подкрепа. Лидерите на БСП М.Миков и на ДПС Л.Местан запазват одобрение основно от собствените им електорати. Лидерите на ПФ, В.Симеонов и Кр.Каракачанов, също както и самият Патриотичен фронт, подобряват леко позициите си. Аналогична е тенденцията при Г.Първанов, а сред извънпарламентарните политици Т.Дончева е с най-висока подкрепа. Противоречиви са тенденциите при лидерите на РБ – Б.Лукарски, Р.Кънев и Н.Ненчев бележат лек спад, а рейтингът на М.Кунева остава практически без промяна.

Електоралната картина на национално равнище не е показателна обаче  за съотношението на политическите сили в местните избори, където съчетанието от мажоритарен вот и регионална тежест на партиите има водеща роля. Въпреки че голяма част от тях не са издигнали своите претенденти за кметските постове, с наближаването на изборите нараства обичайната нагласа в България „за промяна”.

Общо 51% искат да запазят настоящите си кметове, а 47% се обявяват за промяна. Твърде е вероятно на много места изходът от надпреварата  да се реши на втори тур в зависимост от уменията на кандидатите да формират обществена подкрепа, по-широка от чисто партийната.

Водещите три проблема за мнозинството от гражданите в общините са много тясно свързани един с друг – липсата на работа, обезлюдяването на регионите и лошата селищна и междуселищна инфраструктура. С изключение на най-големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас -  тези проблеми са водещи във всички останали общини. Те са в основата на нерешавани в течение на години  икономически, социални и политически противоречия, които днес цялостно променят ситуацията в регионите. В големите градове на мястото на обезлюдяването идват корупцията и  лошото административно обслужване на гражданите.

Малко над половината от българските граждани (55%) са на мнение, че инициираният от Президента референдум за изборните правила има важно значение и може да окаже реален ефект върху начина, по който избираме своите представители на различни равнища на властта.    Тъй като заявените към момента намерения за участие в референдума са малко над границата за валидност, която по закон е равна на броя на участвалите в последните парламентарни избори (3 500 585), решаваща ще бъде кампанията – както от страна на партиите, така на ЦИК и гражданските сдружения.  Добре известните изборни практики, придружаващи местния вот  - компромати, черен ПР, контролиран вот - могат да откажат мнозина граждани да гласуват и така да затвърдят статуквото. Обратното, позитивни кампании за, разчитащи на политики, привличане на инвестиции, съживяване на регионите и граждански контрол над политиците– увеличава шансовете за успех на Референдума.