Делът на културния туризъм у нас е малко над 11%

Делът на културния туризъм е малко над 11% сред всички туристически продукти, които предлага България. Проучванията показват, че 80% от пътуващите, независимо от предпочитанията си за вид туризъм, посещават също културни паметници и забележителности у нас. Музеите в страната се разглеждат от над 6 млн. души годишно, от които над половината са чуждестранни туристи. Всичко това е доказателство, че трябва да се фокусираме върху този вид туризъм и да работим за неговото популяризиране. Това каза министърът на туризма Николина Ангелкова по време на среща с представители на местната власт за обсъждане на примерните варианти на маршрутите.

През 2020 г. културният туризъм ще бъде водещ в световен мащаб, според анализи на Световната организация по туризъм. По тази причина той е във фокуса на националната ни реклама, като разработихме проект на конкретни културно-исторически маршрути, с които да привлечем още по-голямо внимание към богатството, което имаме, заяви тя.

Европа е ключова дестинация за този вид туризъм с големия си потенциал от уникални културни обекти и силен поток от посетители. По информация на Евробарометър за нагласите на европейските граждани към туризма, 27% от анкетираните посочват културата като една от основните причини за пътувания през миналата година.

„Към момента имаме 8 проекта на маршрути, които бяха изработени от експертите на министерството заедно с доказани специалисти от областта, като не са изразходвани никакви средства за това“, подчерта министър Ангелкова.

По думите й нито една значима за България и за културно-историческото ни наследство забележителност няма да бъде пропусната или изключена от маршрутите. Те продължават да са в проект на разработване и допълване. „През последните месеци проведох над 20 срещи по места, на които съм акцентирала на маршрутите, които разработихме. Свикахме среща и с кметовете, по време на туристическото изложение „Културен туризъм“ във Велико Търново, от където според нас бе логично да започне тази дискусия, но до този момент липсваше добра обратна връзка“, обясни Николина Ангелкова.

По време на срещата бяха направени редица конструктивни предложения, които предстои да бъдат отразени в проектите на маршрути. Приета бе идеята да се добавят остров Св. Анастасия, Златоград, тракийското светилище Бегликташ и др. сред включените обекти по региони. Работи се и върху тематичен маршрут посветен на българските съкровища, както и за обобщаване на фолклорните прояви на територията на страната. След като коментарите бъдат обобщени те ще бъдат качени за обществено обсъждане на сайта на Министерството на туризма, за да се привлече още по-голямо внимание към дискусията. Целта е да се съберат всички гледни точки и по време на заседанието на Националния съвет по туризъм, което ще се проведе през първата половина на юли, да бъде одобрен крайният им вариант.

Към момента в България са разработени десетки културно-исторически маршрути. „Безспорно всеки от тях имам какво да предложи и покаже, но ние не можем на национално ниво да рекламираме всички обекти включени в тях. Необходимо е да постигнем компромис и да се фокусираме върху част от тях, за да станем по-разпознаваеми на международния пазар“, каза министър Ангелкова. Тя подчерта, че министерството няма за цел да изземва функциите на бранша, а да може успешно да маркетира както страната, така и регионите, и богатството, което имат.

Участниците в срещата се обединиха около мнението, че с разработените маршрути се полага основа за надграждане на постигнатите резултати и се ангажираха да участват по-активно в процеса.

Към момента разработените културно-исторически маршрути са осем: „Столиците и градовете на българските царе и патриарси", „Морските крепости на България”, „Българска архитектура и занаятчийство”, „Фестивал на розите”, „По пътя на Траките”, „Софийска света гора”, „Богатствата на Северозапада” и „Струма”. Те бяха публикувани на сайта на Министерството на туризма през месец януари 2015 г.