Настъпва астрономическата есен

В 11:20 часа днес настъпва астрономическата есен.

Есента е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с пролетта, лятото и зимата. Астрономически тя започва с есенното равноденствие (около 23 септември в Северното полукълбо и 21 март в Южното).

Равноденствие е астрономическо понятие, с което се обозначава моментът от годината, когато пътят на Слънцето по небесната сфера (еклиптиката) пресича небесния екватор. Тогава денят и нощта са приблизително равни по продължителност.

Всяка календарна година има 2 равноденствия — пролетно и есенно, съответно на 20 или 21 март и 22 или 23 септември. Много от културите по света и почти всички езически религии почитат равноденствието (както и слънцестоенето) като момент с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.

В метеорологията се използва различна конвенция - есенни са месеците септември, октомври и ноември в Северното полукълбо и март, април и май в Южното.

Есента е преходен сезон с понякога доста високи температури в началото (циганско лято) и умерени до по-ниски към края, когато зимното слънцестоене (около 21 декември в Северното полукълбо и 21 юни в Южното полукълбо) бележи астрономическото начало на следващия сезон.

Есента, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето.

Астрономическата есен започва когато директните слънчеви лъчи падат точно върху екватора. След този ден, ъгълът на слънчевите лъчи непрекъснато намалява, поради което слънчевото греене и радиация намаляват значително. Вследствие настъпва понижение на температурите с преобладаващо хладно време.

Есенното понижение на температурите става със същия темп, както и пролетното повишение. С тази разлика, че в началото на есента те са високи, но около средата на сезона бързо спадат в интервала около и под 15 градуса Целзий (в далечните Северни и Южни райони на планетата дори и отрицателни).

След втората половина на сезона, с наближаване деня на зимното слънцестоене времето захладнява трайно, облачността нараства, валежите са продължителни, падат чести и трайни мъгли и духат силни ветрове. Типично в началото или средата на есента се образуват и слани.

Към края на сезона, температурите се понижават значително и преминават в интервала около и под 0° С - преход към зимата. Продължителността и силата на слънчевото греене става незначително, а поради малкия ъгъл голяма част от лъчите се разсейват в атмосферата и тяхната сила достига своя минимум през годината.

В последните дни на есента започват превалявания от сняг, като в по-студените части на планетата и някой планинските райони това може да се случи и по-рано.

Астрономическата есен завършва в деня на зимното слънцестоене – в края на декември за Северното и края на юни за Южното полукълба. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат съответно върху Южната или Северната тропична окръжности и спират миграцията си на юг или север. В този ден слънцето заема най-ниското си видимо положение над хоризонта в това полукълбо, като след това започва бавно да се издига. 

Ръстът на депресиите през есенно-зимните месеци традиционно е по-висок спрямо другите сезони.

Намаляването на деня, по-малкото количество слънчева светлина и свързаните с това хормонални промени също усилват усещането за тежест. Доказано е например, че в страните с много слънчеви дни даже и при липса на високи доходи, като Нигерия, хората са много щастливи.

Точно обратното, в скандинавските държави, в които слънцето залязва рано следобед идепресиите са с по-голяма честота, както и самоубийствата.

Психолози съветват да използваме техниките на позитивно мислене, защото всяка негативна мисъл има вариант за противодействие. Действа и омаловажаването по стандартния начин - че най-важното е да сме здрави.