ВКС образува тълкувателно дело за доставяне на топлинна енергия

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (след постъпило искане от омбудсмана на Република България) бе образувано Тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение относно: „В случаите на доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, прилагат ли се разпоредбите на специалния Закон за енергетиката или те се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от Закона за защита на потребителите, регламентираща непоисканата доставка на стоки или услуги, предвид правото за прилагане на разпоредбите, осигуряващи по-висока степен на защита на потребителите при противоречие между два закона, установено в § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите?”.

В искането на омбудсмана за постановяване на тълкувателно решение пише, че съществуват противоречия в практиката на съдилищата по прилагането на разпоредби от Закона за енергетиката  и Закона за защита на потребителите (ЗЗП) в случаите, свързани с доставяне на топлинна енергия за битови нужди. Омбудсманът твърди, че в някои съдебни решения се приема, че доставката на топлинна енергия за сгради – етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да се приеме, че между тях има валидна облигационна връзка. В тези случаи според съда е налице специален закон (Законът за енергетиката), който изключва прилагането на общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите, в частност разпоредбата на чл. 62, регламентираща „принудителната продажба на топлинна енергия” по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и общи условия. Приема се, че в тези случаи не става въпрос за непоискана услуга, доколкото при закупуване на обект в сграда – етажна собственост, купувачът е известен, че сградата е с централно топлоснабдяване и е изградена съответната инсталация. Като собственик на топлофициран имот купувачът става и потребител на топлинната енергия.

Според омбудсмана в други съдебни решения се приема, че действително Законът за енергетиката визира, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение и да заплащат определената цена за топлинна енергия. Но по силата на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП при противоречие между разпоредбите на два закона, се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. С оглед на това правило разпоредбите на Закона за енергетиката се дерогират от тези на Закона за защита на потребителите и по-конкретно чл. 62.