И журналистите си казаха мнението за бъдещето на медиите

В желанието да бъде чут гласът на журналистите, се проведе дискусия на тема „Регулация и саморегулация на медиите. Гледната точка на СБЖ по повод дискусията в парламента“, чийто организатор е Съюзът на българските журналисти (СБЖ), пише Розалина Евдокимова от СБЖ. Дискусията събра на откровен разговор представители на електронни и печатни медии не само от София, но и от страната.

В желанието да бъде чут гласът на журналистите, се проведе дискусия на тема „Регулация и саморегулация на медиите. Гледната точка на СБЖ по повод дискусията в парламента“, чийто организатор е Съюзът на българските журналисти. Тя събра на откровен разговор представители на електронни и печатни медии не само от София, но и от страната.

И ако трябва да перифразирам дядо Вазов, не манастирът, а салон „Журналист” се оказа тесен да побере всички, които дойдоха да споделят тревогите си от предложенията на парламентаристите да „сложат ред” в работата на медиите. В началото с минута мълчание присъстващите почетоха паметта на загиналите при атентатите в Брюксел.

Според председателя на СБЖ Снежана Тодорова срещата е отговор на проведената в парламента преди седмица дискусия на тема „Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес”. „Решихме, че трябва да бъде чут и гласът на журналистите, защото без тях не може да се вземат такива важни решения” – каза Снежана Тодорова. Тя прочете позицията на УС на СБЖ по този повод, както и пристигналите становища от журналистически дружества в страната, сред които на Радио Благоевград – БНР, на дружеството за електронни медии във Варна, на регионалните радиостанции в Шумен и на синдикалните организации в БНР. В общи линии всички, изпратили своето мнение, се обединяват около позицията на УС на СБЖ и са против обвързването на БНТ и БНР, защото едно такова обединение не води до нищо добро. Много е важно, смятат те, че медиите трябва да партийно необвързани и да работят при пълна прозрачност и

да не се позволява подмяната на дейността им

като обществени електронни медии. Обществените функции не позволяват обединяването на БНР и БНТ под една шапка и превръщането им в акционерно дружество. Най-важното, което трябва да се направи, е медиите да имат стабилно финансиране, да им бъде гарантирана свобода на словото, а това става единствено с прозрачно управление и въвеждане на добра отчетност. Според участниците в дискусията, в момента БНТ и БНР се ползват с най-голямо обществено доверие, което е сигурен знак, че те работят добре. А колкото до Закона за радио и телевизия, който според законотворците също трябва да претърпи промени, е необходимо да бъде организирано и проведено прозрачно обществено обсъждане, в което да участват и експерти. „Тревогата, която днес ни събира, е свръхрегулацията на българските медии – каза Светослав Терзиев, журналист от в. „Сега”, член на УС на СБЖ и председател на Комисията за професионални стандарти при Съюза. – Няколко са нещата, които си заслужава да бъдат обсъдени и това са че никой не обяснява защото трябва БНТ и БНР да бъда слети. Това сигурно е да се намери работа на амбициозни хора.” Според него синергия е благозвучна дума, но тя води до намаляване на работните места и до стотици журналисти, които да останат без работа. Светослав Терзиев не пропусна да спомене, че никой до този момент не обяснява защо трябва да бъде променен Законът за радио и телевизия, а предложението за закон на медиите води до контрол и неговата свръхконцентрация, което ни кара да си мислим, че сме на път да надминем и Турция по този параграф. И тъй като мнозина си мислят, че интернет прилича на телевизия, защото в много от медийните сайтове вече има и видеоматериали, то вероятно управляващите искат да сложат ръка и на интернет, смята Светослав Терзиев. Той зададе риторичния въпрос: дали пък не трябва и СЕМ и КРС (Комисията за регулиране на съобщенията) да се обединят, за да има контрол над всичко, като по този начин да се създаде страх в медийната общност . Много е важно, смята Терзиев, да се противопоставим на медийните олигарси и на властта. А според журналиста от БНР Владимир Остоич, искането за обединение на двете най-големи обществени медии под една шапка много прилича на това да се иска смъртно наказание за джебчийките, а не за терористите от Ислямска държава. Той е на мнение, че функциите на БНР и БНТ са различни, което най-вече си личи по това коя медия как залага на информацията. 

Много от участниците отправиха

критика и срещу регулаторните органи,

като наблегнаха на това, че в момента СЕМ е нелигитимен поради подадената оставка на неговия председател и изтеклия мандат на някои негови членове. Поради тази причина той не е в състояние да взема някакви решения.

Много е важно българското законодателство да бъде хармонизирано с европейското в частта за медиите, беше мнението на някои от представителите на медиите, дошли да изкажат своята позиция.

А за председателя на КРС Веселин Божков и досега не е  ясно дали политическите сили в парламента подкрепят предлаганите промени в медийното законодателство, защото нито една не е излязла с позиция. Въпреки това не бива да сме закостенели, твърди той, и да мислим, че законите нямат нужда от промяна. Преди всичко обаче, това трябва да се случи не за да стане някой и да седне друг. Веселин Божков изказа своята позиция, че регулаторите по съдържание и пренос трябва да са независими.

Шефът на КРС е убеден, че ако искаме да има ефект от провежданите дискусии, трябва да се направи подробен анализ и да се следи европейското законодателство и да има обективност на журналистическата мисъл при отразяването на тази тема. Мария Стоянова е убедена, че макар да беше вдигнат шум около дискусията в парламента, тя все пак е лек полъх на прозрачност. Тя е на мнение, че

политиците носят отговорност за това как да изглеждат обществените медии

и не трябва те да я прехвърлят върху гилдията. А за нейния колега от СЕМ Иво Атанасов сливането на БНТ и БНР не е желателно и защо едни ден да не се поиска и сливането на СЕМ с КРС. Той е убеден, че двете медии работят много по-добре отделно. И докато в Европа тази практика се базирана национални черти, то у нас не е така, твърди Иво Атанасов. Той и много от участниците смятат, че тази идея за сливането идва от група продуценти, чийто мотив е че по този начин щяло да има повече пари за български продукции. Иво Атанасов и много от представителите на медиите изказаха своята хипотеза, че тъй като всеки един продуцент в даден момент може да представи своя атрактивна идея, която да бъде осъществена в телевизията, а средствата не достигат, то тогава такива ще бъда теглени от бюджета на БНР, а това никак няма да води до добро за националното ни радио.

Директен в своето изказване беше Петър Волгин, който също подчерта, че сливането е на база пари и контрол. Той съзира, че ако има корпорация, то този, който е начело, ще бъде държан на къса каишка от политиците. Волгин се спря и на това как определени медии отразяват дадени събития, каквото беше протестът срещу ръководството на БНР. Според него дори БНТ не е забелязала какво става там, а ако се обединят, тя съвсем няма да вижда такива прояви. А представителката на нюзрума на БНТ Надя Обретенова, репликирайки Петър Волгин, отбеляза, че телевизията винаги е откликвала и е съобщавала на зрителите за всичко, което става у нас. Тя също е съгласна с опасенията на колегите, но според нея, необходимо е да бъде направен подробен анализ, за да се видят ефектът и резултатите от сливането на двете медии.

Членът на УС на СБЖ Валерий Тодоров изрази своята лична позиция, като каза, че не е привърженик на сливанията, но ако се търси решение, това е в думата обединение, и то само ако го налагат обстоятелствата. Той е на мнение, че много сериозен проблем е управлението на медиите и медийната регулация. В регулацията, смята Валерий Тодоров, има хора без управленски опит, а това, което става в СЕМ, е вид агония. Преди попълването на медийния регулатор СЕМ, не бива от там да обявяват конкурс за генерални директори на БНТ и БНР, смята той. И още нещо –

благодарение на обществените медии се поддържат добри позиции в журналистиката,

е убеден Валерий Тодоров. А според някои от участниците в дискусията, като Светла Каменова, член на УС на СБЖ, промени без допитване до гилдията не могат да се правят. Тя сподели, че само хабим енергия и време да обсъждаме нещо, което не сме виждали и като че ли все повече се забелязва, че се настройват хората от БНТ срещу колегите им в БНР.

Главният секретар на СБЖ Иван Върбанов каза, че идеята за тази среща е да противопоставим на дискусията на властта дискусията на колегията и е много важно да излъчим тези послания. Той призова да бъдем единни в нашата позиция и СБЖ да не се съгласява с това, което политиците искат да направят.

А журналистката от Габрово Тотка Полякова каза, че това не е само болка на журналистите в София, а и на журналистите в цялата страна.

След края на проведената дискусия УС на СБЖ категорично се противопоставя на предложението за обединение на БНР и БНТ. Това е официалната позицията на СБЖ след проведената дискусия в Народното събрание на тема: “Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес”. В позицията още се казва: „Обезпокоени сме от намеренията на законодателите да наложат свръхрегулация в обществените медии и да приемат Закон за медиите, който да постави под държавен контрол печата и интернет изданията. Настояваме да бъдат защитени журналистите и правото им на труд, свободата на изразяване и плурализмът на мнения. Спазването на нормите на саморегулация на журналистическата професия гарантира правото на медиите да работят без цензура и правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация.“

Публичната дискусия се проведе на Благовещение и участниците в нея си пожелаха да чуят благи и добри вести от политиците, а те от своя страна да се вслушат в гласа на журналистите. Защото както беше казал Йосиф Хербст „истинският, постоянно действащият парламент в една държава е нейната журналистика и публицистика”.