Във ВСС вече ще гласуват явно

Кадровите решения в съдийската и прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще се взимат с явно гласуване, реши окончателно парламентът. Депутатите приеха днес на второ четене промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ). С 81 гласа "за", 11 бяха "против", а 18 "въздържали се".

Решенията за назначаване, повишаване и освобождаване на магистрати ще се вземат самостоятелно от колегията на съдиите и от колегията на прокурорите и следователите. Кадровите решения в съдийската колегия на ВСС ще се приемат с мнозинство не по-малко от осем гласа. В прокурорската пък с не по-малко от шест гласа. Останалите решения ще се взимат с мнозинство от повече от половината от присъстващите, като няма да се допуска гласуване "въздържал се".

Народното събрание увеличи и заплатите на членовете на ВСС. Кадровиците няма да получават възнаграждения за участия в комисии, но пък заплатите им ще се приравняват с тези на тримата големи в съдебната система – председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен, както и главния прокурор.

Дебатът по текста за заплатите при второто четене на проекта за изменения на ЗСВ продължи близо час.

От "БСП лява България" и ДПС бяха "против" промените в Закона за съдебната власт.

„Изказалите се от управляващото мнозинство откровено казаха, че представителите на парламентарната и на съдебната квота на ВСС трябва да бъдат зависими от тези, които са ги избрали, и това да се постигне с контрол върху гласуването, а този контрол може да бъде реализиран чрез явното гласуване”, заяви от парламентарната трибуна председателят на БСП Михаил Миков. По думите му действията на мнозинството говорят за неразбиране на органа и тези, които го съставляват. „След избора от Народното събрание, от магистратите, всеки един от членовете на ВСС би трябвало да се откъсне от интересите на тези, които са го избрали. В противен случай той е политически представител”, каза още Миков. Според него с явното гласуване става въпрос за намеса във функционирането на ВСС, който би трябвало да бъде независим от интересите на магистратите, които гласуват, и от тези на народните представители.

Лидерът на БСП бе категоричен, че не може да се търси отговорност и самата презумпция за търсене на такава към един от членовете на Съвета, автоматически решава въпроса за зависимостта. „Щом ще се търси отговорност за гласуването, очевидно е, че ще формираме един зависим орган. Би трябвало тези хора да са обвързани и отговорни единствено пред закона, пред интересите за добро управление на съдебната власт и, разбира се, пред собствените си морал и съвест”, каза още Миков. Той обобщи, че с тази промяна очевидно управляващите искат да реализират стриктен контрол върху всеки отделен член на ВСС.

Михаил Миков посочи и какви могат да бъдат зависимостите, в които членовете на ВСС могат да попаднат. Според него най-видима е политическата зависимост на членовете, избрани от НС и тези, които са ги номинирали. „Очевидно те нямат да бъдат членове на ВСС, а ще бъдат представители на партиите, които са ги номинирали. Така членовете на ВСС няма да мислят за доброто управление на системата, а ще как да се харесат на партията, която ги е излъчила”, обясни лидерът на БСП. Като други зависимости той посочи свързаните със самото правораздаване. „Третият тип зависимости могат да бъдат роднински и от друг характер. Когато гласуването е явно, тези зависимости ще могат най-добре да се експонират при функционирането на органа”, каза още председателят на левицата.

Миков изрази мнение, че не може да се търси отговорност на членовете за решенията на органа. „Това би означавало да се търси отговорност на отделните народни представители за решенията, които приема НС. Абсолютна аналогия”, добави той. По думите му това ще бъде ясна, категорична стъпка за зависимост на ВСС, прокарвана чрез зависимостите на членовете на ВСС. „Това ще бъде резултатът от въвеждането на явното гласуване. Не знам това дали е християндемократическо, но в никакъв случай не е демократично. То ще доведе до по-голяма зависимост на ВСС и от изпълнителната власт и от други интереси, които в годините са станали публично достояние”, каза още той. Миков бе категоричен, че БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ не подкрепя явното гласуване, защото то ще превърне ВСС в политически зависим орган.

Кога една корупционна практика може да бъде успешна - когато получилият облагата може да бъде проконтролиран дали е изпълнил поетия ангажимент, коментира пък Четин Казак от ДПС относно явния вот. Тези неща за отговорност и прозрачност са смешни, възрази той.

Народните представители от ДБГ от РБ също не подкрепиха увеличаването на заплатите във ВСС.

Преди седмица на заседанието на Комисията по правни въпроси Димитър Делчев от ДБГ, който е член на правната комисия, бе сред тримата народни представители, които не подкрепиха предложението заплатите на членовете на ВСС да се изравнят с възнагражденията на тримата големи с мотива, че главният прокурор и председателите на висшите съдилища имат повече отговорности и заплащането трябва да е различно.

Мартин Димитров от РБ попита с какво членовете на съвета са заслужили увеличение на заплатите, защо трябва да взимат повече от съдия във върховен съд, при положение, че този съдия решава стотици дела на година и върши много по-тежка работа.

Според Атанас Атанасов пък този текст е лобистки. Той зададе въпроса защо статутът на "компрометирания състав на ВСС" се приравнява с този на тримата големи в съдебната система. Многократно бе поставена и темата, че председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор ръководят други институции, а работата им във ВСС е един вид допълнително задължение и заради това заплатите на тримата големи не бива да се приравняват с членовете на съвета.

Според Христиан Митев от Патриотичен фронт (ПФ) явното гласуване ще отговори на очакванията на българските граждани и ще се повиши отговорността на членовете на ВСС пред обществото.

Емил Димитров-Ревизоро от ПФ, който всъщност е вносител на това предложение, нападна представителите на гражданското общество, които през последните дни коментираха защо не трябва да се променя начинът на формиране на заплатите на кадровиците. Той попита дали се въвежда имуществен ценз и заяви, че трябвало да се избират членове на съвета с високи морални качества, а не клошари.

Според председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ пък върховните съдии не бивало да страдат от размера на възнаграждението си, защото, видите ли, средната заплата на съдия във ВКС била 4500 лева и то без процента прослужено време. Той заяви още, че депутатите не трябвало да четат изчисленията на някои издания, защото били те далеч от математиката.

От ГЕРБ единствено Методи Андреев каза, че няма да подкрепи този текст, защото не иска да става съучастник в толкова лошо свършена от ВСС работа.

Депутатите приеха още да бъдат създадени постоянни комисии по атестирането и конкурсите към всяка от колегиите на ВСС, в които да участват и действащи магистрати. Мандатът на избраните членове на комисиите по атестирането и конкурсите ще е едногодишен. Съдия, прокурор или следовател няма да може да бъде избиран за член на съответната комисия за повече от два последователни мандата.