БСП поиска възобновяване на "Белене"

БСП поиска да се възобнови проекта АЕЦ „Белене“, защото България има нужда от него, за да остане на енергийната карта. Социалистите внесоха в деловодството на парламента проект на решение за отмяна на решението на Народното събрание за прекратяване на изграждането на ядрена централа на площадката "Белене".

Те искат също да бъде възложено на правителството да осигури реализацията на проекта, като защити националния интерес, а министърът на енергетиката да информира на всеки три месеца депутатите за свършеното. Социалистите обвиха, че са готови да предложат политическа и експертна помощ на кабинета, за да бъде построена втората атомна централа.

Таско Ерменков упрекна двата кабинета "Борисов" в непоследователна политика по отношение на изграждането на ядрената централа.

Идеята за изкупуване на оборудването е "доста екзотична, защото то не е автомобил втора ръка, който може да бъде продаден, където и да било, затова се изисква специална площадка, специален проект - такива в момента в света няма", подчерта той.

Решението според Ерменков е довършване на АЕЦ "Белене" със стратегически инвеститор при запазване на контролна акция на българската държава и разбирателство с руската страна.
 Друг вариант пък бил съвместен проект с апортиране на собствеността на НЕК върху реактора и площадката, но проблемът с централата задължително трябвало да бъде решен на територията на България.

Таско Ерменков заяви, че друг път няма - или обединение в търсене на изход от ситуацията, или "ежедневно увеличаващи се с над 330 хил. лв. задължения" към "Атомстройекспорт".

Искаме да подадем ръка на правителството, да сме част от това решение, посочи Ерменков, като подчерта, че БСП настоява за консултации между управляващи и опозиция, за да се търси изход от ситуацията.

Бившият енергиен министър Драгомир Стойнев от БСП пък коментира, че не е предприемал никакви действия за проекта, защото по това време е имало арбитражна процедура.

"Когато бях министър дори не съм си позволявал да коментирам проекта „Белене“, защото това можеше да помогне на другата страна, така че когато има арбитраж министърът е с вързани ръце“, каза той.

Според съпартиеца му Красимир Янков пък не би трябвало да се продава оборудването, а да се реализира проекта.

"Заявяваме готовност - експертно и политически да водим разговори, с тези които са на власт за бъдещето на проекта, бъдещето на ядрената енергетика е в ръцете на политиците“, заяви той.

Депутати от ПФ и Реформаторския блок пък поискаха АЕЦ "Белене" да не се строи, а да бъде търсена отговорност за изразходваните досега средства.

„Изразихме опасения, че е възможно възраждане на този проект. Ако хора, като Овчаров съветват  кабинета и премиера, трябва да знаят, че тази опасност се засилва. Нека ГЕРБ да знаят, че ако тръгнат да строят АЕЦ "Белене", това е икономическо и политическо самоубийство. Икономическо, защото ще бъде сравнимо с външният дълг на България, а политическо, защото това ще бъде риск въобще за стабилността на държавата“, заяви Мартин Димитров от РБ.

Според председателя на енергийната комисия Делян Добрев най-подходящият вариант за бъдещето на Белене е неговата пълна приватизация.

„Ако се търси частен  инвеститор, това трябва да стане чрез преватизация през агенцията за преватизация. Знаете, че там има правила. Минималната цена, която следва  да търсим е тази, която до момента сме я похарчили за проекта, която е около милиард и половина лева, плюс ангажимент да бъде разплатено оборудването, тоест сумата, която е присъдена от арбитража“, обясни той като отново заяви, че правителството работи по  различни варианти. 

Факти.бг припомня, че парламентът гласува спирането на строежа на 29 март 2012 г.

Премиерът Бойко Борисов вече поиска месец, за да вземе решение каква да е съдбата на проекта като е възможно оборудването да бъде продадено или да бъде търсен инвеститор за централата.

На 16 юни 2016 г. арбитражът в Женева реши, че българската НЕК трябва да плати 550 млн. евро на руската "Атомстройекспорт“ (АСЕ) за поръчано и произведено ядрено оборудване за АЕЦ "Белене“, чийто строеж бе прекратен от правителството и парламента в началото на 2013 г.

Дължими са и около 70 млн. евро съдебни разходи, лихви и други плащания, а скоро ще стане месец откакто тече и ежедневна лихва от 163 хил. евро за забавяне на издължаването от страна на НЕК.